Френските депутати свалиха правителството на премиера Мишел Барние с вот на недоверие в сряда.
Вотът беше предизвикан от спорове между политическите сили за бюджета, предложен от Барние.
Това е първият случай на сваляне на френско правителство с вот на недоверие от повече от 60 години насам. Така Барние стана министър-председателят с най-кратък мандат в съвременната история на Република Франция.
Народното събрание одобри предложението с 331 гласа. За да бъде прието, бяха необходими поне 288 от 574 гласа. Левицата и крайната десница, които се съюзиха във вота, наброяват над 330 депутати.
Сега президентът Еманюел Макрон за втори път след изборите през юли ще трябва да предложи и назначи нов министър-председател с одобрението на парламента. Барние и правителството ще продължат да изпълняват служебно задълженията си до избирането на нов премиер.
Националното събрание, долната камара на френския парламент, е дълбоко фрагментирано, като нито една партия не разполага със самостоятелно мнозинство. Формациите най-общо са разделени в три големи блока – центристките съюзници на Макрон, лявата коалиция Нов народен фронт и крайнодесния Национален съюз на Марин льо Пен.
Двата опозиционни блока, които обикновено са в противоречие, обвиниха Барние, че предлага мерки, които не отговарят на нуждите на гражданите, както и че е приел бюджета без обсъждане в парламентарните комисии.
По време на парламентарните дебати преди гласуването Барние защити предложения бюджет и каза, че е работил заедно с двете камари на парламента при изготвянето му.
„Обстоятелствата ни принуждават да гласуваме с крайната левица… но ние просто я използваме като инструмент, за да спрем този токсичен бюджет“, каза льо Пен. Тя обвини Барние, че е предложил технократски бюджет и отказал да приеме „дори само разумна част от мерките, които предложихме“.
Борис Вальо от групата на социалистите критикува Барние, че не се е опитвал да води диалог с левицата и че е правил „безкрайни отстъпки“ на крайната десница по време на тримесечното си управление. „Целта на вота на недоверие е Франция да получи легитимно правителство“, каза той.
Макрон настоя, че ще изкара остатъка от мандата си до 2027 г., въпреки нарастващите призиви на опозицията той да напусне поста на фона на политическите сътресения.
Нови парламентарни избори не могат да се проведат поне до юли 2025 г., което създава потенциална патова ситуация за политиците.
Франция, втората най-голяма икономика в Европейския съюз (ЕС), е подложена на натиск от страна на Брюксел да намали дълга си. Дефицитът на страната се оценява на 6% от брутния вътрешен продукт през тази година, като според анализатори може да нарасне до 7% през следващата. Политическата нестабилност може да доведе до повишаване на френските лихвени проценти, което ще задълбочи още повече дълга.
Настоящият парламент беше избран през юли, след като Макрон изненадващо свика предсрочни избори. Това стана малко след убедителната победа на крайната десница в европейските избори през юни.
