Иранската валута девалвира драматично, хората масово обръщат спестяванията си в долари и ги изнасят от страната. Кризата обаче не е икономическа, а политическа. От нея печелят религиозните фондации на хардлайнерите.
Дълги опашки пред обменните бюра
Чуждите валути станаха дефицитна стока в Иран. Очевидци разказват, че обменните бюра в Техеран са свалили долара от списъка с предлаганите валути. Иранското правителство въведе твърд обменен курс на иранския риал спрямо долара. По този начин то иска да спре по-нататъшната девалвация на местната парична единица. Официално един долар се разменя за 42. 000 риала. На черния пазар обаче цената за долар е почти 60. 000 риала. „Пред обменните бюра има огромни опашки. Хората са загрижени. Никой не знае какво става. Но колкото по-скъп става доларът, толкова по-дълги стават и опашките“, пише един юзър на ДВ.
През изминалите седмици иранската валута девалвира драматично. Най-вече заради спекулациите около евентуалното оттегляне на САЩ от ядреното споразумение с Техеран. „Хората се страхуват и искат да обменят своите спестявания в чужда валута, за да се предпазят от девалвацията на риала“, казва Сара Базобанди – преподавателка по политическа икономия в Лондон. В интервю за ДВ тя обяснява: „Правителството се опитва да поддържа изкуствено висок курс на риала, но икономиката на страната е на път да се срине. При това цената на петрола се покачва, а доларът понижава стойността си на международните пазари. Парадоксалното е, че точно в Иран, който е сред важните износители на петрол, американският долар се развива в обратна посока – т.е. повишава стойността си“.
Няма достатъчно доларови банкноти
Износът на петрол и природен газ е най-важният източник на средства за иранската икономика – той съставлява над 30 процента от всички държавни приходи. Иранската централна банка впоследствие продава доларите от петролния износ на обменните бюра и банките. По този начин ги обменя в риали. Но понастоящем Централната банка не е в състояние да вкара в страната всички приходи от износа на петрол. Поради американските санкции банките в САЩ нямат право да извършват разплащания с Иран. От санкциите са засегнати и големи германски банки с бизнес-интереси в САЩ. Сред тях са Дойче банк и Комерцбанк, които бяха наказани със сурови глоби през последните години. САЩ сега заплашват с нови санкции.
Американският президент Доналд Тръмп смята, че ядреното споразумение с Техеран е вредно за Запада. Съвсем наскоро той подчерта, че иска да се оттегли изцяло от споразумението и настоя то да бъде поне преработено. Иран се противопоставя на подобно предложение категорично. Очаква се, че на 12 май САЩ ще обявят оттеглянето си от ядреното споразумение, а тази стъпка по всяка вероятност ще върви ръка за ръка с допълнително затягане на санкциите срещу Иран.
Протести срещу правителството през януари 2018
„В страната не влизат долари, а всички иранци искат да купуват долари и да изнасят авоарите си извън страната. Централната банка не е в състояние да задоволи огромното търсене на чужда валута – тя и не желае подобно нещо, защото иска да осуети изтичането на държавното богатство извън страната. Пазарите в Иран са разклатени, а от това печелят само онези институции, които се изявяват на черния пазар“, твърди икономистката Сара Базобанди.
Властта на религиозните фондации
Въпросните институции принадлежат на религиозни фондации и на Революционната гвардия – т.е. става дума за собственост на консервативния истаблишмънт в Иран. Тези сили имат голямо влияние върху иранската икономика и са активни в почти всички браншове. Управляват компании в енергийната сфера, в инфраструктурата и оръжейната индустрия. Преди Рохани да поеме властта те имаха и много добри контакти с банките. Президентът Рохани обаче настоява Революционната гвардия да не се меси в икономиката на страната. Той иска да реформира тази сфера и настоява да се обявяват публично всички финансови дейности.
„Това, което преживяваме в момента, не е криза на икономиката, а криза на сигурността. Онези, които преди три месеца протестираха срещу правителството, сега искат да предизвикат нова криза“, заяви в интервю за иранската осведомителна агенция ИЛНА известният икономист Саед Лейлаз.
Протестите през януари 2018 бяха предизвикани от недоволство срещу плановете на правителството за икономически реформи. Първите демонстрации бяха проведени в източния град Машхад. Градът е бастион на привържениците на провалилия се кандидат-президент Ебрахим Раиси. Ултраконсервативният духовник е председател най-голямата религиозна фондация в Иран, която управлява най-важната светиня на шиитите. Нейният бюджет е гигантски и си съперничи по размер с бюджета на държавата. „Подобни кръгове печелят от спекулациите около евентуалното оттегляне на САЩ от ядреното споразумение“, казва Саед Лейлаз. „Те искат да отслабят властта на Рохани“.
Източник: Дойче Веле
