Снимка: Investor.bg |
АЕЦ „Белене“ е докаран до състояние, в което е неизпълним проект, коментира председателят на енергийната комисия в 46-ото Народно събрание Иван Хиновски в интервю за БГНЕС. Той беше депутат от „Има такъв народ“ (ИТН).
Според него на дневен ред сега е провеждането на „процедура с европейски облик“ за изграждането на два нови блока в АЕЦ „Козлодуй“. ИТН твърдо подкрепят изграждането на 7 и 8 блок в централата, допълни той.
„Твърдо съм за изграждането на втора ядрена мощност. Всички актуализирани анализи показват, че това ще бъде едно от най-изгодните икономически производства на електроенергия след 10 години“, коментира Хиновски.
В предизборната програма на неговата партия запазването на ролята на ядрената енергетика е маркирано като приоритет на фона на Зелената сделка на ЕС. Не са посочени обаче допълнителни подробности и конкретни стъпки.
Преди дни, когато съобщи за мерките в подкрепа на бизнеса срещу високите цени на тока, служебният премиер Стефан Янев призова за експертен диалог, който да помогне за изграждането на визия за развитието на ядрената енергетика у нас.
В момента на дневен ред в страната са два ядрени проекта. Единият е АЕЦ „Белене“, който е на етап преговори с потенциални инвеститори, но работата беше замразена заради пандемията от коронавируса и ограниченията за пътуване, наложени в Европа.
Другият е за два нови блока в АЕЦ „Козлодуй“. За тях е одобрена площадка и има издадено разрешение от Агенцията за ядрено регулиране. В началото на годината предишното правителство направи и анализи за възможните варианти за реализацията на проекта.
Тогава експерти потвърдиха, че оборудването за АЕЦ „Белене“ може да бъде използвано при нужда за двата нови блока. От самата ядрена централа пък коментираха, че анализират и варианти за включване на малки модулни реактори.
Иван Хиновски коментира и високите цени на електроенергията. Той посочи, че помощите, които анонсира служебният премиер, могат да бъдат отпуснати само след актуализация на бюджета и допълни, че мерките са закъснели, защото още през август е било ясно, че ще има нужда от такава подкрепа.
През септември по искане на служебния кабинет 46-ото Народно събрание актуализира бюджета за 2021 година, но тогава депутатите се съсредоточиха върху увеличаването на пенсиите и не бяха внесени предложения за енергийния сектор.
Но дори и да бъдат одобрени, мерките на служебното правителство само „закърпват“ положението, коментира още енергийният експерт.
„Въпросът трябва да бъде решен комплексно в дълбочина с нова енергийна политика. Ще лансираме идеята за даване на помощи на малки и средни предприятия под формата на индивидуални фотоволтаични системи, които ще разтоварят до голяма степен тези предприятия от бъдещи пазарни рискове“, каза той.
„България е страната с най-нисък процент на индивидуални волтаични системи за битово приложение и за приложение на малкия и средния бизнес. Тези малки и средни предприятия, които са успели да ги изградят, виждат големите предимства да не са зависими от борсовите спекулации и осцилации. Една такава инсталация, особено малките с капацитет от 5 до 8 киловата за битовите потребители, се изплаща за година и половина – две. Ако държавата вместо да изсипва пари за помощи, дърва, електроенергия, инвестира в такава програма, ефектът ще бъде огромен“, убеден е Иван Хиновски.
Експертът посочи и още няколко горещи теми, с които трябва да се заеме следващото редовно правителство и парламентарната Комисия по енергетика. На първо място това е бъдещето на въглищните региони, където е нужно да се вземе решение как ще се реформират и развиват, какви технологии ще се имплементират там.
Според предизборната програма на ИТН на първо време решението за въглищните централи е изграждане на газови блокове и централи с възобновяеми енергийни източници на мястото на рекултивираните табани, с които да бъде произвеждан зелен водород.
Хиновски препоръча и система от търгове за развитие на възобновяемите енергийни източници, които да бъдат на прозрачен пазарен принцип. Търгове по региони и по типове мощности за различните видове – слънце, вятър, биомаса и т.н. Това вече е редовна практика в страните от ЕС, където решението за изграждане на нови зелени мощности се взима на пазарен принцип, именно чрез провеждане на търгове за интерес.
