Образователните медиатори в страната са над 1000, но поради липса на единна структура, дейността им не е добре позната в обществото. В годината на пандемия от COVID-19 проучване на център “Амалипе” сред 200 училища сочи, че близо 70% използват образователните медиатори за достигане до учениците от най-бедните семейства.
Като мост между образователната институция, от една страна, и родителите и учениците – от друга, образователните медиатори провеждат множество информационни кампании, обикалят къщите и разговарят с родителите. Те успяват да убедят над 60% от родителите на деца от уязвими групи в безопасността на тестването за COVID-19 и да ги върнат присъствено в училище.
По думите на Атанас Атанасов от център “Амалипе” работата на образователните медиатори може да се раздели на две – това, което са вършели преди пандемията и след нея.
“Преди COVID-19 образователните медиатори най-общо имаха за цел да върнат децата от уязвимите групи в училище или да ги заведат там. След коронавируса медиаторите буквално бяха училището за тези деца”, казва той.
Атанасов е координатор на неформална, затворена Фейсбук група, наречена “Мрежа на образователните медиатори”. В нея членуват около 300 души, които през настоящата година са се самоорганизирали, за да помагат на децата от ромските квартали да се приспособят към онлайн формите на обучение.
Атанасов разказва, че заради липсата на мобилни устройства, след преминаването към неприсъствени занятия, децата от уязвимите групи на практика са останали без обучение. Ето защо образователните медиатори са започнали да разнасят домашни работи и да помагат с писането им на учениците в ромските квартали.
“Допълнително – в началото медиаторите нямаха защитни облекла. Ходеха в домовете на учениците без да са обезопасени, защото виждаха в развитието на общностите важен приоритет, много по-голям от страха за собствения им живот”, казва Атанасов.
След завръщането към класните стаи тази есен на много места е било наложително образователните медиатори да върнат “отново” децата на училище.
“Голяма част от хората у нас не знаят какво прави образователният медиатор – доскоро той беше мост между училището и семействата. Обясняваше защо е важно, включително помагаше с уроците”, казва Атанас Атанасов.
И допълва, че „след пандемията поради разпознаваемостта на тези хора в общностите те стават довереници не само за училищните въпроси“.
„Говори се и за пандемията, за необходимостта от тестване на децата”, казва той за просветителската работа на медиаторите.
Атанасов допълва, че награда “Човек на годината” на БХК е била напълно неочаквана за образователните медиатори. От център “Амалипе”, които координират дейността им са щастливи, защото са убедени, че така и работата, и каузата им ще получат по-широка гласност и подкрепа.
