Тръгваш с детето на плаж, но на входа те спират. Не можеш да влезеш в басейна. Причината е тъмният цвят на кожата ти.
Такива случаи има във Велинград, Банско, Пазарджик, Сливен, но тук ще разкажем само две истории – тези на Арсо Ганев и Данаил Филипов.
И двамата са от Кюстендил, и двамата имат деца, и двамата работят. И двамата са от ромски произход. Този произход се оказва причина да не ги допускат до публични места, сред които са и плувните басейни.
Но как да им кажат, че не са добре дошли? Обичайните обяснения са, че капацитетът е запълнен, има много резервации, провежда се частно парти. Всъщност около басейна има места, но те не са за всички.
„Общността [на ромите] се е примирила. Казва си, че това са частни заведения и е лично решение дали [собствениците] да ги пускат или не. Аз не смятам така. Мисля, че след като са открили подобно заведение, трябва да пускат всички етнически групи“, казва пред Свободна Европа Арсо Ганев, който е образователен медиатор.
Общността на ромите се е примирила
Миналата седмица именно той сигнализира в социалните мрежи за проблема с публичните басейни в Кюстендил. Казва, че много хора преживяват същото, което и той, но се страхуват да говорят.
През 90-те години подобни случаи са масови, разказват очевидци на онези събития, с които Свободна Европа разговаря. Не се допускат хора до заведения, барове и кафенета. После започва да изглежда, че нещата се „наместват“ или поне в медиите не се чува често за такива проблеми. Но правозащитниците се сблъскват непрекъснато с тях.
„За съжаление сме имали оплаквания от различни администрации. Също и искове, насочени към работодателя, който отказва назначение на работа заради ромския произход или пък предлага по-лоши условия или по-ниско заплащане“, казва адвокат Даниела Михайлова.
Според Дора Петкова, която е здравен медиатор, решенията са две – първо, реакция от страна на институциите и второ, реакция от самите хора. Тя ги призовава да подават жалби, въпреки страха.
На плаж в Кюстендил
Миналата седмица Арсо Ганев и семейството му решават да отидат на плаж. Влизат с малката си дъщеря, за да попитат до колко часа работи заведението.
„Младо момиче ми каза, че е до осем и едва ли не, че имаме достатъчно време да ползваме услугите. Тогава обаче се намеси по-възрастна дама, която каза, че в момента има над 50 гости от хотела, заради което не можем да влезем“, казва той.
Докато те стоят и чакат, други хора влизат. Ганев пита дали може да си направи резервация, за да отиде в друг ден. Отговорът обаче му подсказва, че не денят е важен, а хората. След това семейството си тръгва.
„В такива случаи много заведения решават да се защитават с вътрешни правила, според които предлагат карти за редовни потребители, запазват определен процент места… Това обикновено са просто оправдания и такива процедури не съществуват“, обяснява адвокат Михайлова.
Повечето роми не говорят за това от страх.
Други хора от Кюстендил разказват на Ганев, че имат подобни преживявания, но повечето не желаят да говорят, защото ги е страх от възможни последствия.
И отвъд Кюстендил
Такъв случай съвсем наскоро е имало и в Банкя, написа в социалните мрежи Огнян Исаев от неправителствената организация Тръст за социални алтернативи. За разлика от много други, тази история е с добър край.
Млада двойка не е била допусната до комплекса „Aquabankya“, докато други хора са влизали безпроблемно в заведението. Исаев резюмира случая с израза „басейни за бели“.
Свободна Европа изпрати запитване до комплекса, но не получи отговор. От публикация на Исаев обаче става ясно, че младата двойка се е срещнала със собственика. Там той се е извинил за дискриминацията, проявена от негови служители.
Собственикът се е извинил за дискриминацията, проявена от негови служители
За този случай е подаден и сигнал до Комисията по защита от дискриминацията (КЗД). Той не е първият по рода си за 2023 г., стана ясно от писмо на КЗД до Свободна Европа. Прави се проверка на сигнали от Сливен и Банско.
От началото на 2023 г. КЗД вече е установила няколко случая на дискриминация в страната – във Велинград, Велико Търново, Бургас, Пазарджик и София.
„Съжалявам, това ми е наредено от управата и не мога да ви пусна да влезете вътре“. Такъв отговор са получили роми във Велинград при опита си да влязат в местния аквапарк, докато други хора са влизали безпрепятствено. От комплекса казват, че не става въпрос за дискриминация, а за ограничен капацитет. Жалбата впоследствие е оттеглена.
През 2021 г. репортаж на Нова сигнализира за роми, недопуснати до басейн във Велико Търново. Тази година комисията установява, че става въпрос за дискриминация и налага глоба на собственика. От началото на годината има още три случая, при които е установена дискриминация.
Проблемът не е от сега
Случаят на Данаил Филипов е от 2018 г. Отново става въпрос за плувен комплекс в Кюстендил, отново не се пускат хората с тъмен цвят на кожата, а аргументът, който е изтъкнат, е че се провежда частно парти.
„Попитах как така партито е частно, като пред нас пускат хора, които са сами, зад нас пускат хора. Те не се познават, личи си, че нямат нищо помежду си“, казва той.
Стига се и до физическа саморазправа. След нея са съставени актове, но само на трима от ромите.
Този случай кара Филипов вече да не ходи на басейн в Кюстендил. Когато се налага, пътува до Банско.
„Детето ми беше травмирано“, каза той и добави, че е бил в много държави в Европа, където не е усещал никаква дискриминация спрямо себе си, независимо от цвета на кожата си.
„Ние вече виждаме други хора, друг манталитет навън, а тук срещаме някаква първобитност от нашите българи в Кюстендил“, казва той.
Арсо Ганев също е изпадал в подобни ситуации и преди. Бил е гонен от ресторанти и нощни заведения.
Дълги години гледах да не излизам извън квартала
„Заради това, че се случват подобни неща, дълги години гледах да не излизам извън квартала и когато ходех на ресторант или на бар, предпочитах квартала“, казва той.
„Обикновено, когато става въпрос за отказ на достъп до обществени заведения, става дума за такива летни комплекси като плажове и басейни. Имали сме и подобни случаи с отказ на допуск до различни заведения“, казва и адвокат Михайлова.
И Филипов, и Ганев забелязват, че в плувните басейни не дискриминират толкова по етнос, колкото по цвят.
„Когато една група роми, сред които има и по-мургави, се опита да влезе, никой не бива пускан. Когато се връщат по-късно само по-белите, по-светлите, тях ги пускат“, казва Ганев.
Реакцията
„Хората не искат да говорят, страхуват се, страхуват се да подават жалби и сигнали“, казва Дора Петкова. Но според нея трябва да има реакция както от хората, така и от институциите.
„Аз смятам, че има напрежение по всякаква линия – на езика на омразата и на действията на омразата. Както виждаме, има и антисемитски прояви, и хомофобски прояви. Съвсем публични и без абсолютно никаква санкция“, казва Петкова.
Има и антисемитски прояви, и хомофобски прояви. Съвсем публични и без абсолютно никаква санкция
Арсо Ганев смята, че реакция трябва да има най-вече от хората вътре в общността, за да може случващото се да се промени.
„Това, което аз се опитвам да създам, е един рефлекс у ромското население, защото ако ние не защитаваме правата си, няма как да развием тази общност“, казва той.
Засега няма реакция от страна на институциите.
Свободна Европа изпрати въпроси и до Комисията за защита на потребителите, но не получи отговор до редакционното завършване на този текст.
Според Дора Петкова подобни случаи на дискриминация са били по-често срещани преди приемането на България в Европейския съюз, но ги има и днес.
Въпреки че хората се страхуват да подават жалби, адвокат Михайлова казва, че има примери за успешни дела за дискриминация на национално ниво. Има и случаи, при които след откази от Комисията или от български съд, са провеждани процедури пред Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ).
