Христо Димитров от Златоград, вдъхновен от есенната палитра, написа красиво стихотворение. Но защо ли в думите му прозира желание за пролет?…
ЕСЕН
Есента е различна от всички сезони,
не защото обича своя Вятър да гони.
А защото облича пъстра,но тъжна усмивка,
дето Вятъра стопля и го кара да стихне.
После бавно съблича раменете и клоните
и събужда го тихо със въздишка отронена.
Побеляла и сита, тръгва бавно след Зимата –
тя разказа на птиците,
че пак Пролет ще имат.
