ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Южна поща”, бр. 3, 1990 г.
ЦАРЯТ ДАВА, ПЪДАРЯТ НЕ ДАВА
НАШЕНСКИ ВАРИАНТ НА НАРОДНАТА МЪДРОСТ
Казват, колкото повече закони и закончета има в една страна, толкова по-малко законност има в нея. Довчерашната ни обществена практика ни убеди в това – всеки феодал от по-голям или по-малък калибър беше в правото си да бъде върховен законодател в собственото си владение. Наредби, заповеди, указания заливаха нашите ведомства, фирми, предприятия, за да държат покорна раята. И в по-голямата си част това самодейно законотворчество се разминаваше с нашето и без това стегнато в менгеме законодателство.
Най-страшното е, че и след 10 ноември тази порочна практика продължава. Последният пример е съвсем скорошен. Ето какво НАРЕЖДА в ЗАПОВЕД № 1402 от 30 март т. г. г-н Атанас Атанасов, генерален директор на фирма „Дискови запаметяващи устройства” в Стара Загора.
„1. За недопускане и превръщане на територията на фирмата и поделенията й в арена и място на разгръщане и провеждане на политическа борба ЗАБРАНЯВАМ:
а) всякаква политическа дейност във фирмата и територията на поделенията й.
б) разпространението и лепенето на агитационни материали, като обяви, прокламации, лозунги, декларации, възвания и други подобни с политическо съдържание.
в) използването на организационна, размножителна, технологична и друга техника за размножаването и разпространението на обяви, прокламации, лозунги, декларации, възвания и други документи с политическо съдържание.”
Дотук загриженият за изострянето на политическите страсти властелин все още е на нивото на председател на Народното събрание, тъй като тези неща и без това са уредени в Закона за политическите партии. С едно малко уточнение: законодателят говори за „организирана политическа дейност” – митинги, демонстрации, събрания, а г-н Атанасов прави още една крачка нагоре, като забранява „всякаква политическа дейност”. Може би под това трябва да се разбира, че членовете на опозиционните партии – БСДП, БЗНС „Н. Петков”, АСП и т.н. – нямат право да говорят помежду си на работните места…
Тази незабележима корекция обаче изглежда твърде плаха в сравнение с т. 3 на заповедта. Тук вече генералният директор на най-голямата фирма в общината генерално е надскочил Народното събрание.
„3. На основание чл. 16 от Закона за трудовите спорове ЗАБРАНЯВАМ провеждането на стачки във фирмата и поделенията й”…
В същия този член 16 се посочват случаите, в които не се допуска стачка: ако предявените от работниците искания противоречат на Конституцията, по време на природни бедствия, в стратегически отрасли – електропроизводството, съобщенията и здравеопазването. За жалост на г-н Атанасов законодателят не е включил в тях доскорошния стратегически отрасъл електрониката. Пропуск или ново отношение, виж, това не знам. В нито един от 7-те алинеи на член 16 не се казва, че ръководителят може да забранява стачки. Печално, но факт, както се казва.
Така, че органите, които са призвани да бдят за законността в общината, може би трябва да припомнят на г-н Атанасов, че е попривишил „малко” правата си. Че отмина времето, когато нито царят, нито местните пъдари позволяваха такива „своеволия” и „безредици” като стачките.
Матей БОНЕВ
Царят дава, пъдарят не дава
