Празникът е последният преди Възкресение, пада се в неделята след Лазаровден, една седмица преди Великден и е един от най-красивите пролетни празници. Затова на този ден всички отиват на празничната църковна литургия с върбови клонки, китки от здравец и други пролетни цветя.
[ad id=“225664″]
Според Библията на този ден Спасителят Иисус Христос влиза в Йерусалим, яздейки ослица. Вярващите го посрещат като постилат пред него дрехи и палмови клонки. Това се случва на следващия ден след Лазаровден, когато Христос сътвворява чудо, възкресявайки приятеля си Лазар четири дни след смъртта му.
С приближаването на града, Бог моли двама от учениците си да доведат от селото една ослица и малкото й. Ако жителите попитат защо го правят, да отвърнат, че това е потребно на Господ. Когато разбрали на кого е нужно животното, селяните го дали на драго сърце. Иисус възседнал ослицата и поел към Йерусалим, където го посрещнали хиляди вярващи.
[ad id=“263680″]
Те виждали в лицето му Спасителят и възторжено обсилвали пътя му с цветя и палмови клонки. Всички пеели: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев“. Управниците на града възнегодували срещу всеобщата веселба и забранили на народа да ликува. Щом чул това, Христос отвърнал: „Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат“. Шествието стигнало до Елеонското възвишение и Храма. Там Бог извършил множество чудеса като изцелил болни и недъгави хора.
[ad id=“236993″]
По традиция на празника християнската църква отслужва литургия и благославя върбови клонки, които вярващите носят в дома си и поставят пред домашната икона. С тях жените баят против уроки и болести. Често когато през летните месеци загърми и завали град, те изнасят върбовите венчета на двора и изричайки магически заклинания, гледат през тях облака, за да се разнесе той надалеч.
Обикновено на Цветница се изпълнява и последният лазарски обичай – „кумиченето“. Преди обяд всички лазарки се отправят вкупом към реката. Всяка девойка носи със себе си китка цветя, върбово венче или малко хлебче, наричано „кукла“.
[ad id=“236999″]
Момите се подреждат една до друга покрай брега или на моста над реката и едновременно пускат китката, венеца или хлебчето. Онази девойка, чийто венец или хляб бъде понесен най-бързо от водата и излезе най-напред, се избира за „кумица“ или „кръстница“ на лазарките.
От този момент тя се превръща в обект на специално уважение и почит от страна на останалите момичета. На третия ден от Великден момата-кръстница кани всички лазарки в дома си и ги гощава с баница и червени великденски яйца. С тази обща гощавка завършва и празничният лазарски комплекс, посредством който девойките демонстрират своя нов социален статус и годността си за встъпване в брак.
[ad id=“237001″]
Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от растения:
Аблен(а) („аблена“ означава планински божур Аглика, Ахинора (означава дъх на теменуга) Бегония, Белян(а), Билян(а), Божур(а), Босилка, Босилко Венета, Венелин(а), Венец, Венцислав, Вероника, Виола, Виолета, Върба, Върбан(а), Върбин(ка) Габър, Габрина (от „габър“), Гергин(а), Гроздан(к)а Далия, Дафина, Делян(а), Детелин(а), Дилян(а), Дренка Ели (от „ела“), Елица, Енчо, Еньо (от „еньовче“) Жасмин(а) Здравец, Здравка, Здравко, Зюмбюл(а) Ива (име на върба), Иглика Кала, Калин, Калина (име), Калия, Камелия, Карамфил(к)а, Китка Лало, Лалка, Латин(ка), Лиана, Лила, Лили, Лилия, Лилян(а), Лоза(н), Люляна Магнолия, Малин(а), Маргарит(а), Минзухар(а), Мирта, Момина (от „момина сълза“) Нева, Невен(а), Невян(а), Незабравка Орхидея Петуния Рали, Ралица, Ренета (от латински – „преродена“), Роза, Розалин(а), Розан(а), Роксана, Росен, Росица, Росна, Ружа Синчец, Сиян(а), Смилян(а), Смирна, Стефани(я) (от гръцки – „венец”) Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка) Фидан(ка) Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цвете, Цветелин(а), Цветин(а), Цветка, Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко Явор(а), Ясен(а), Ясмин(а)
