ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 21, 1991 г.
Цените: НЕ ЧУК, А… ГИЛОТИНА!
[ad id=“225664″]
Преди време, когато бушуваха големите страсти на политическата сцена, видният столичен адвокат, а сега и депутат във Великото народно събрание, както вече го пишат ВНС – царе сме на съкращенията, г-н Корнажев възкликна на един митинг по повод либерализацията на цените, че „тези цени са направо като чук по главата…“. Трябва да признаем, че г-н Корнажев наистина се оказа прав, но след първи февруари се наложи една малка корекция на този „чук“ – вече е гилотина. И българският народ, ще не ще, опъва шия под острието и се чуди как да се извърти тази средностатистическа заплата, та да оцелее. Сега той не може да бръкне в прословутата потребителска кошница, па и да бръкне – какво ли ще извади оттам? „На босия цървулите“ – биха се подсмихнали шмекерите. Въпросът беше за оцеляването. как да оцелее тоя народ, като отново се тръгва от страна на правителството от краката за главата? Според някои специалисти и либерализацията, и увеличаването на лихвения процент е една по-сетнешна работа, подир приватизацията. Та какво става – сега лихвеният процент е достъпен за един Максуал, да речем, но не е по силите на моя колега, който има неблагоразумието късно да се включи в жилищна кооперация. Пита се в задачката: откъде той ще намери 50 хиляди лева, за да не го изключат от кооперацията, щом една кола вече е над 25 хилядарки? А той и кола няма. Тази задачка едва ли биха могла да решат и специалистите от ведомството на г-н Иван Костов, та камо ли моя колега, който цял живот си вади хляба с един лист, с едно перо. Понеже се даде благословия отгоре, сега всеки може да си прави каквото си иска. И всеки може да диктува от позицията не на силата, а на дефицита. тука не става дума само за частни лица, но и за ведомства, като едно кметство например.
[ad id=“236993″]
Тъй като българинът все е добър данъкоплатец (е, не колкото американеца, но все пак!), акуратно си плаща. Но следа като през януари се е редил на опашка да си плати таксата за „Москвича“, отново трябва да се реди през февруари, за да доплаща. Е, може и да не доплаща, но няма да има талони за бензин. Така че никой не те пита дали искаш или не искаш. това е по принуда. Важното е повече пари да влязат в горецитираните ведомства. Но защо, все пак, нека запитаме, някой трябва насила да си застрахова колата за определена сума, след като застрахователното дело е дело доброволно? И не е ли безнадеждно остарял този Закон за застраховане на имуществата? Смятам, че е крайно време да се спре с тия задължителни процедури. Пътен данък – да, но застраховка – защо трябва да плащаш, ако не искаш? Би трябвало гражданинът да има право да си застрахова колата и за по-голяма сума, а не за сума, точно определена от някой държавен чиновник. В края на краищата трябва да се оставя гражданинът сам да решава какво да прави – да се застрахова, или да не се застрахова и при произшествие сам да си бере ядовете. Вече е време да се разбере, че застрахователната дейност е на базата на убеждението, а не на принуждението. И понеже дотук ставаше дума за нелогични действия, ще посочим и още едно – на кметско равнище. Не стига, че не ти дават талони за бензин, без да доплатиш прословутите застраховки, които някой администратор е решил да събира насила и дори закон си измислил, ами и в кметството отново те плашат, че ако не дай боже си загубиш квитанцията за платени данъци, няма да ти издадат дубликат и пак няма да има талони за бензин.
[ad id=“218548″]
Тук обаче се изкушаваме да запитаме господа кметските чиновници: по кой закон човекът няма право да получи дубликат от някакъв документ? Ами ако крадци са му откраднали портфейла с драгоценната квитанция, или пък жена му, изнервена от опашките му е изпрала панталона заедно с фактурата? Те такива неща стават, драги читателю, в нашата мила татковина – име сладко, но не земя-рай! Посочих ти ги, защото като си висиш безпаметен по безкрайните опашки, може и да не се сетиш. А все пак е хубаво да знаеш тия работи!
Кънчо ПЕНЕВ
