Снимка: Олег Попов, Investor Media Group |
Европейският съюз (ЕС) се готви за голямата си цел за икономика без вредни емисии до 2050 година. За целта са направени промени в европейските правила, които би трябвало да влязат в сила от 2023 г., но според Българската петролна и газова асоциация (БПГА) Брюксел принудително опитва да наложи своите цели.
България не е подготвена за амбициозните намерения на съюза по отношение на автомобилните горива и цената би била непоносима. Според изчисленията на експертите, представени по време на конференцията „Готови за цел 55. Предизвикателствата за петролния бизнес в България“, заради промяната в европейската Директива за данъчното облагане ще се увеличи акцизът на горивата от 2023 г.
С промяната акцизът в ЕС ще се изчислява не на количества, а на енергиен еквивалент, тоест не на 1000 литра, а на гигаджаул (GJ). При сегашната цена на петрола това ще добави 1,10-1,20 лева (без ДДС) на литър към цената на бензина и дизела, което означава около 50% повишение на цената, категоричен беше юристът на петролната асоциация Светослав Банчев.
Още по-значимо ще е отражението върху метана, използван за автомобилно гориво.
България ще бъде засегната най-тежко, защото акцизите на горивата единствено у нас в общността са на минимално ниво. Промяната в Директивата предвижда още да няма изключения, а вече единна ставка за всички.
Имаме интерес цената на горивата да остане ниска – печелим от оборота, не от високите цени, отбеляза Андрей Делчев, изпълнителен директор на БПГА. Той предложи правителството да поиска дерогация и плавно повишаване на акциза, както при приемането на страната в ЕС.
България има блокираща квота за промените, припомни и председателят на асоциацията Живодар Терзиев.
Промените в европейското законодателство във връзка с екологичните цели предвиждат още екологична такса, увеличаване на дела на ВЕИ в транспорта и нови изисквания за зарядната инфраструктура за електромобилите.
Изискванията за инфраструктурата са на практика неизпълними за страната – основните пътни артерии са разположени далеч от населени места и няма капацитет за изграждане на зарядни станции с нужния капацитет на всеки 100 километра.
ЕС предвижда още и развитието на биогоривата, а в региона на Балканите няма нито един производител на биогорива, отчетоха още от БПГА. Нещо повече – старият автопарк, на възраст над 10-15 години, не позволява използване на алтернативни горива.
Живодар Терзиев изтъкна още няколко предизвикателства, като например кризисни резерви. В момента законодателството предвижда резерви от горива за 90 дни. Но как ще се случи това по отношение на електромобилността при затваряне на въглищни и газови централи и без ядрени мощности, попита Терзиев.
Голямо е предизвикателството и по отношение на водорода за транспорта. Вероятно той ще се използва само за тежкотоварни камиони, защото автомобилите с водород не могат да се паркират в подземни паркинги.
Изискване пред България е до 2023 година в страната да бъде изградена въглеродна станция.
От асоциацията се оплакаха още и от промените за енергийните спестявания, които изключват търговията с горива, независимо от мерките, предприети от бизнеса. Петролните търговци няма да се превърнат в строители и да слагат дограма, за да запишем спестявания, каза още Терзиев.
Готови сме и имаме потенциал, но не знаем накъде вървим, оплакаха се от бизнеса. Опасенията са, че когато държавата не се справи със задълженията, ще ги прехвърли на бизнеса.
„Трябва да търсим зелената медиана, златната среда“, отбеляза Терзиев. Според него трябва да бъдат направени плавни стъпки – нисковъглеродни горива – хибридни технологии – електрификация на транспорта, което означава постигане на европейските цели към 2028-2030 година, а не през 2023 година.
