През 2022 г. България отчете най-големия спад в очакваната продължителност на живота от всички държави в ЕС, като резултат от лошото управление на епидемията от COVID-19 и на здравната система изобщо.
Комбинацията от отиваща си пандемия и невиждана по мащаба си бежанска вълна извади на повърхността сериозните проблеми на достъпа до здравни услуги в страната – финансови и георграфски ограничения в достъпа, цели групи специалисти, намаляващи като брой и застаряващи като възраст, липса на профилактика, превенция и ранна диагностика на фона на свръххоспитализиране.
В същото време здравеопазването зае ключово място в Плана за възстановяване и устойчивост, и предначерта политически задачи в спасяването с хеликоптери, педиатрията, онкологията, мозъчно-съдовите заболявания.
Теоретично, редно е да очакваме приоритетите на политическите сили, които се състезават за следващия парламент, да отчитат тези кризи и приоритети.
На практика обаче с всеки следващ вот в последните две години все повече избледняват ангажиментите по конкретни проблеми, и все по-голям дял от посланията в кампанията заема политическото противопоставяне.
След ваксинациите срещу COVID-19, които бяха тема на конфронтация през 2021 г. и Националната детска болница, която беше приоритет (на хартия) практически за всички през 2022, конкретни проблеми на здравеопазването, които да заемат значимо място в публичното говорене на партиите преди изборите през април 2023 г. като че ли няма.
Дълго отлагани проблеми
В частта си за здравеопазване, Националният план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) предвижда приемането на голям брой стратегически документи и провеждането на определени реформи, с които са обвързани плащанията по конкретните проекти. България закъснява с повечето от тях, което прави невъзможно за прогнозиране каква част ще се реализират наистина.
Освен това, извън привидно безспорни проекти като медицинската авиация, създаването на по-добри условия за специализиращите лекари и адекватна профилактика и превенция на онкологичните заболявания, планът поставя и някои теми, чиято конкретика силно ще зависи от политическата конюнктура в следващите месеци. Например въвеждането на по-качествено здравно образование в училищата.
Служебното здравно министерство успя да придвижи част от започнатите от последния редовен кабинет стратегически документи, сред тях Национална здравна стратегия и Национална карта на дългосрочните нужди от здравни услуги, които вместо да следват една от друга, на практика в голяма част се припокриват. И двата документа залагат амбициозни планове за развитие на приоритизираните в Плана за възстановяване сфери.
В същото време от плахия, но все пак наличен количествен анализ на здравната инфраструктура става ясно, че обновяването на апаратурата за лечение на онкоболни например не е чак толкова належащо, колкото по-неатрактивни и дългогодишно неглижирани въпроси.
Един от тях е растящият недостиг на общопрактикуващи лекари. Хората в 9 града и 3882 села или над 800 000 души нямат достъп до личен лекар в населеното си място – нито работещ там постоянно, нито дори такъв, който да го посещава от време на време по установен график. Очаква се тази статистика да се влошава, защото средната възраст на личните лекари в страната е 58-59 години, а 25% от работещите вече са в пенсионна възраст.
В най-малките областни центрове – Добрич, Видин, Ямбол – липсва и достатъчен капацитет на болничната помощ, въпреки че в национален мащаб болници има в излишък – на национално ниво има над 13 400 болнични легла в повече от необходимото. Проблемът е отново в разпределението – на този фон не достигат близо 3000 легла за долекуване и над 500 – за психиатрично лечение.
Парадоксално, по отношение на достъпа до болнична грижа за деца, София-град е единствената област в страната, в която липсват достатъчно педиатрични болнични легла, макар че е център за предоставяне на високоспециализирани болнични услуги за деца от цялата страна.
Това, разбира се, далеч не изчерпва картината на дисбалансите в българското здравеопазване, но е ярка червена лампа, че време за чакане да минат поредните избори и да се стигне до политическа стабилност просто няма.
Какво предлагат партиите
Новосформираната коалиция „Продължаваме промяната – Демократична България“ представи общата си предизборна програма на 14 март.
По отношение на финансирането, коалицията предвижда структурни промени в НЗОК, но не и демонополизацията ѝ. Пред скоби са извадени майчиното и детското здраве, за подобряването на които са разписани конкретни мерки – разширяване на достъпа до здравни грижи за здравно неосигурени бременни жени и разширяване на достъпа до високоспециализираните изследвания по време на бременността за всички бъдещи майки.
В приоритетите за подобряване на детското здраве попадат още увеличаването на безплатните дентални грижи за деца, както и увеличаването на финансирането и облекчаването на процедурите за лечение на тежко болни деца и деца с редки заболявания според най-добрата възможна грижа, включително и в чужбина. И разбира се, национална детска болница, но след анализ на нуждите на детското здравеопазване.
Подробно внимание се обръща на кадровата политика в здравеопазването с акцент върху създаване на по-справедлива и мотивираща работна среда – предлага се съотношението между най-ниските и най-високите възнаграждения в лечебните заведения да не може да надхвърля 1:20, да се въведат механизми за справедливо формиране на възнагражденията на медицинските сестри, както и държавата да развива активно професиите парамедик и лекарски асистент, инвестирайки освен в обучението на такива кадри, също и в създаването на конкретни правомощия и място за тях в здравната система – например в спешната помощ.
Другата водеща в социологическите прогнози коалиция ГЕРБ-СДС не е променила предизборните си приоритети в здравеопазването от предходния вот.
По отношение на детското здраве коалицията се фокусира върху нови програми за скрининг и профилактика, безплатни лекарства за децата до 14 години и създаването на четири детски болници в страната, една от които – национална. Програмата единствена извежда в отделна точка развиването на здравното образование.
Недостигът на медицинска грижа в определени региони на страната ГЕРБ-СДС предвижда да реши с мерки за насърчаване на трудовата мобилност на лекари и сестри и създаването на нарочни мобилни екипи към областните и университетските болници. Мерките за развитие на кадрите в здравеопазването са фокусирани в промени на регламента за специализации, които да улеснят специализантите да работят в по-малки лечебни заведения, както и в повишаване на възнагражденията до 3 средни работни заплати за лекарите и 2 средни работни заплати за сестрите.
В спешната помощ се предлага модернизация на инфраструктура и оборудване. Част от задачите, заложени в Плана за възстановяване, са пренесени директно в предизборните ангажименти на ГЕРБ-СДС. Сред тях е идеята за създаване на национална мегаструктура, която да отговаря за всички скринингови програми, разкриването на строук-центрове (центрове за лечение на мозъчни инсулти) и др.
„Възраждане“ не разпознава здравеопазването като приоритетна област и то липсва от нейните „цели и програма“.
ДПС изобщо не е публикувало подробна програма, а очертава 5 основни приоритета, сред които здравето също не попада. Един от тях обаче е гарантирането на финансирането по Плана за възстановяване, което предполага, че заложените в плана цели в сферата на здравеопазването ще бъдат припознати от движението.
Сред приоритетите на БСП в здравеопазването има леви идеи, предвиждащи повече държава в управлението на системата – например централизирани доставки на лекарства, премахване на статута на търговски дружества на лечебните заведения и създаване на „защитени“ такива.
Има и някои неясни намерения, например „безплатни целеви стипендии“ за специализанти, „осигуряване на работно място в здравната система на страната“ или „достойно заплащане“. БСП припознава като своя водеща задача също премахването на възрастовите ограничения за финансиране на „ин-витро” процедури и възможността от Центъра за асистирана репродукция да се финансират процедури с донорски материал.
Общи проблеми и общи решения
Общият поглед върху програмите сочи, че ако заложените на хартия приоритети се пренесат действително в работата на следващия парламент, той би могъл да намери консенсус за решаване на някои ключови проблеми на здравеопазването.
Дигитализацията на административния процес например намира място в повечето предизборни платформи. Отчетен е също кадровият проблем, макар предложенията за решаването му да са разнообразни. Повечето партии също така са обърнали внимание и на влошаващия се достъп до лекарства.
Като част от тези решения и паралелно с тях, трябва да се подготвят и всички реформи, заложени в Плана за възстановяване и устойчивост, за чиято реализация остава съвсем малко време.
*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
