Черният лешояд, най-голямата и тежка граблива птица в Европа, се завърна в Източните Родопи, след като 14 птици от Испания бяха пуснати на свобода в края на миналата седмица. Екип на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП), испанската неправителствена организация GREFA и Фондация „По-диви Родопи“ освободи първата голяма група като част от програмата за възстановяване на вида в българската част на планината.
След близо шест месеца на адаптация в специално изградена волиера между Маджарово и Ивайловград, черните лешояди получиха своя шанс за живот в дивата природа на Родопите. Преходът от живот на затворено към живот в дивата природа трябва да се извърши плавно и без излишен стрес за птиците. За тази цел пред волиерата се поставя храна, а вратите се отварят внимателно и се осигурява спокойствие в района. По този начин се дава възможност на лешоядите да напуснат волиерата когато се почувстват сигурни и спокойни, споделят експерти от БДЗП.
„Младите лешояди започнаха да излизат на свобода един след друг и да изследват околността, но някои дори останаха да нощуват във волиерата през първата нощ и напуснаха едва на следващия ден“, коментира д-р Волен Аркумарев от БДЗП.
Първите дни са критични за неопитните птици, които трябва бързо да се научат да нощуват на безопасни места в околността и да се връщат да се хранят на площадката за подхранване докато укрепнат достатъчно, за да извършват по-дълги прелети и да търсят храна сами.
Екипът на БДЗП и експерт от испанската организация GREFA е неотлъчно до тях през тези дни, за да се увери, че адаптацията на лешоядите протича нормално и те са в безопасност. За момента лешоядите се придържат в близост до мястото на освобождаване и извършват кратки тренировъчни полети. За успешната им адаптация спомага и присъствието в района на белоглави лешояди, а вече бяха посетени и от два диви черни лешояда – гости от колонията в Дадя, Гърция.
Всички освободени лешояди са маркирани с GPS предаватели, което дава възможност в реално време да се проследяват техните придвижвания и състоянието им.
През следващите няколко години е планирано да се освобождават още по 6-10 индивида годишно като част от текущата програма. Създаването на колония в България ще подпомогне оцеляването на вида на Балканите, тъй като се очаква да има обмен на птици с последната оцеляла местна колония от около 25-30 двойки, намираща се в гръцката част на Родопите, както и с новосформираните колонии на вида в Стара планина.
