Преди 15 години – на 27 декември 2003 г. петима български военнослужещи загубиха живота си при атентат с камион бомба срещу база „Индия“ в иракския град Кербала, а десетки са ранени, пише Dir.bg.
При терористичната атака загинаха 29-годишният майор Георги Качорин, 26-годишният старши лейтенант Николай Саръев и офицерски кандидати Иван Инджов (36), Антон Петров (26) и Свилен Киров (25). Още 27 български рейнджъри бяха тежко ранени. П
68-ма бригада „Специални сили“ в Пловдив ще почете паметта на колегите си, загинали при атентата. Днес военнослужещите ще участват в поклонението с военен ритуал и ще присъстват на панихида за офицерски кандидат Антон Петров в Русе, а утре – на старши лейтенант Николай Саръев в Крумовград. Слово за загиналите ще произнесе командирът на бригадата ген. Явор Матеев.
С военен ритуал ще бъде почетена паметта и на майор Георги Качорин от 61-ва Стрямска механизирана бригада, който е погребан в Казанлък.
В Карлово е организирано поклонение пред паметника на загиналите в борбата срещу световния тероризъм.
Какво се случи? Изправени сме пред противник, за когото няма ценности, заяви в онази вечер на извънредна пресконференция в МО тогавашният заместник-министър на отбраната Илко Димитров. За съжаление това, което не искахме да се случи, се случи, въпреки всички взети мерки, добави той. Началникът на Генералния щаб на Българската армия ген. Никола Колев каза тогава, че няколко пъти през последните седмици е споделял с колегите си притеснение от настъпилото спокойствие в Кербала. Анализ на ситуацията впоследствие посочи, че на 27 декември 2003 г., по обед, два поста в района са сигнализирали за явна заплаха за самоубийствен атентат с камион-бомба северозападно от базата. Караулът и групата за бързо реагиране са открили стрелба по движещия се камион. Въпреки че намиращите се в кабината нападатели са ликвидирани, камионът-цистерна е продължил да се движи към сградата. Вероятно цистерната е била взривена дистанционно, като минута преди взрива базата е била обстреляна допълнително с минохвъргачен огън и ръчна противотанкова гранатохвъргачка. В резултат на взрива и мощната ударна вълна се срутват оградната стена както и почти всички стени от северната страна на „Индия“. След около 10 минути е извършен подобен атентат и в центъра на Кербала – непосредствено пред сградата на кметството и в близост до сградата на местната полиция. Петнадесет минути по-късно е извършен атентат и срещу Логистичната база на многонационалната бригада под полско командване.
Целият български контингент в Кербала веднага е събран на едно място в друг лагер. На 28 декември правителството решава 30 декември да бъде обявен за ден на национален траур. „Обстоятелствата около трагичния инцидент, при който в резултат на варварски акт загинаха български военни от контингента ни в Ирак, се анализират с цел да бъдат взети всички допълнителни мерки, които да сведат до минимум риска за живота на българите“, заявиха на 29 декември 2003 г. в съвместно обръщение след среща на „Дондуков“ 2 президентът Георги Първанов, председателят на парламента Огнян Герджиков и премиерът Симеон Сакскобургготски. Те увериха българската общественост, че са предприети действия за изясняване на обстоятелствата, довели до жертви в българския батальон. На 30 декември 2003 г. със заповед на министъра на отбраната Николай Свинаров, петимата загинали рейнджъри бяха повишени във военно звание и наградени посмъртно с наградни знаци „За вярна служба под знамената“- първа степен, за проявена доблест и професионализъм. Капитан Георги Качорин беше повишен в звание майор, лейтенант Николай Саръев – в звание старши лейтенант, старши сержант Иван Инджов – в звание офицерски кандидат, младши сержант Антон Петров – в звание офицерски кандидат, редник Свилен Киров – в звание офицерски кандидат. На 20 декември т.г. със заповед на министъра на отбраната Красимир Каракачанов 25-мата тежко ранени рейнджъри в Кербала получиха наградни знаци за своята служба в редовете на Българската армия. Инцидентът повдигна редица въпроси и дискусии за сигурността на българските военни в Ирак, за тяхната подготовка, оборудване и въоръжение, за разузнавателната информация и комуникацията между компетентните служби и институции. Според един от ранените при атентата войници – ефрейтор Георги Воронов, атаките в Кербала не са идвали от местното население, с което отношенията на военните ни са били много добри. Според него българската база в Кербала е била добре укрепена, но нападението с камиона е било изненадващо. Заплахи имаше всеки ден, ние бяхме добре подготвени и реагирахме възможно най-добре, заявява тогава ефрейторът, според когото не е имало пропуски, за които Министерството на отбраната е отговорно. Друг от ранените – редник Стефан Драганов от Пловдив е бил с бронежилетка и преди взрива е бил на около пет метра от камиона. Видял кабината, цялата простреляна от караула на българската база. „Действахме абсолютно професионално“, заявява тогава Драганов, отказвайки да даде оценка на сигурността на базата. Самият той бил от базата „Кило“ и е бил случайно в „Индия“ в деня на нападението. „При инцидента загубих едното си око. Гръклянът ми беше прерязан от сънна до сънна артерия. Табелката с името и кръвната ми група беше в хранопровода. Извадих я, за да продължа да дишам“, връща се към кървавата атака Стефан Драганов. Той оцеля след дълго лечение във военната болница в Ландщул.
На съвещание за подготовката и осигуреността на българските военни контингенти извън страната на 8 януари 2004 г.президентът Първанов поставя и въпросите кой е предложил и как е изпълнена схемата по осигуряването на базата „Индия“, както и кой е преценил, че изградената система от инженерни съоръжения е достатъчно сигурна. Въпросът за това дали българският батальон разполага с достатъчно ясна, конкретна и изпреварваща информация за събитията също е сред поставените от президента теми, наред с мотивацията и финансирането на мисиите ни в чужбина и в частност на батальона в Ирак. По-късно комисията, извършила вътрешноведомствената проверка по атентата срещу българската база „Индия“ в Кербала, констатира, че „подготовката на батальона, в това число и специалната, е била несъобразена в пълен обем с операцията в Ирак, с потенциалните заплахи и враждебна среда, характерни за театъра на операцията, както и спецификата на мисията“. Констатирано бе, че националната система за прилагане на поуките от участие в подобни операции не действа достатъчно ефективно и своевременно. Потвърдена беше първоначалната оценка, че професионалните действия на българските военнослужещи в Кербала, високият дух и добра подготовка са направили възможно отразяването на атаката и са довели до минимализиране на загубите. Докладът препоръча анализиране на възможността за създаване на специализирани щатни подразделения за участие в международни операции, както и подготовката на контингентите да става в отделен център със собствен команден състав и инструктори, участвали в задгранични мисии. Посочено беше, че е необходима преоценка на реда за достигане на разузнавателна информация – стратегическа, оперативна и тактическа, до щаба на батальона, с цел локализиране на непосредствените заплахи, конкретното време, обекти за нападение и състава на терористичните групи. Направен беше изводът, че не може да бъде установена пряка причинно-следствена връзка между констатираните в доклада пропуски и резултата от терористичния акт на 27 декември. Като особено важна беше оценена необходимостта от адекватно и синхронизирано участие на всички държавни институции при вземане на политическо решение за участие в мисии.
В годините, последвали началото на мисията в Ирак, при различни обстоятелства, включително и при инцидент с т.нар. приятелски огън, загинаха още осем български военни – офицерските кандидати Димитър Димитров, Владимир Пашов, Гърди Гърдев, Преслав Стоянов, Валентин Донев, Марин Милев, Цветан Камов и Паун Георгиев. България е изгубила общо 13 бойци в Ирак.
