Чеслав Милош
Писател, литературен историк, преводач, дипломат, философ и общественик, /1911 – 2004/
Произход: поляк, роден в Литва, Руската империя, средна класа
Образование: учи полонистика и право в Университета „Стефан Батори“ във Вилнюс
Интереси: поезия, литература, работи като културен аташе във Франция и САЩ, преподава Славянска филология в Калифорнийския университет
Постижения: въвежда нов жанр в полската литература – поема-трактат
Най-известни творби: много поетични книги, сборник с есета „Поробеният разум“
Признание: Нобелова награда за литература – 1980, творчеството му е забранено в Полша по времето на комунизма
През 1970 година в Гданск полските комунисти избиват десетки хора, докато хиляди протестира мирно. След десет години в двора на гданската корабостроителница, която носи името на червения сатрап Владимир Ленин, е издигнат първият в „соцлагера”, паметник на жертвите на комунизма. На паметника има два цитата – от Библията и от „Вие, които съгрешихте”, стихотворение на Чеслав Милош.
Книгите му в Полша са самиздат – властите го наричат предател и забраняват името му да се споменава. Но всички поляци го четат. Цитатът на гданския монумент гласи:
„Вие, които съгрешихте, не се чувствайте в безопасност. Един поет помни!”
Няма по-въздействаща заплаха срещу комунистическите престъпници. Чеслав Милош умее подобни внушения, макар накрая да си дава сметка, че не може да промени Вселената. И пише в „Молитва”:
„В часа на агонията бъди с мен като Твое страдание/ което не може света да избави от болката”.
Милош, заедно с папа Йоан-Павел Втори и Валенса, е икона на полската съпротива срещу комунизма.
Стиховете му бяха като…..таен код
„Стиховете му бяха като…..таен код. Ние се разпознавахме един друг с негови цитати – ако някой знаеше Милош, значи можеш да пиеш бира с него, без да се страхуваш” – пише Адам Михник. И си спомня първата среща с Милош в Париж през 1976, в „малка, топла българска кръчма“.
„След третата бутилка вино започнах да рецитирам негови стихове….. видях сълзи да текат от очите му и чух развълнувания му глас: „Не знаех, че младите в Полша знаят стиховете ми наизуст. Мислех, че съм прокълнат”.
Тогава Милош е на 65, професор по славянска литература в САЩ и автор на „Поробеният разум”, книга, която разобличава лъжата на комунистическата система. Никой не знае, че с Нобеловата награда след 4 години творчеството му ще заеме мястото си в света, а той ще се превърне в „пророк, мъдрец и необикновен авторитет”.
Чеслав Милош е роден през 1911 в малко литовско село. През Първате световна война баща му строи пътища в Луската империя и пътува с жена си и сина си. Малкият е свидетел на болшевишкия преврат и оттогава няма илюзии за Русия. После е свидетел и на войната на червените пълчища срещу новата независима Полша, както и на полско-литовската война от 1920.
Независимо от мъчителната си срамежливост като тийнейджър, Чеслав завършва право във Вилнюс. Има голям талант за езици – освен полски, знае руски, литовски, английски, френски и иврит. През 1930 дебютира с поезия, а още на 16 с удоволствие е прелъстен от красива омъжена жена, която, освен на любов, го учи на танго.
В университета има връзки с доста момичета, а през 1944 се жени за Янина, която е до него в най-тежките моменти. Тя го посреща в окупираната от немците Варшава, когато той бяга от окупираната от Сталин Литва, до него е през войната, придружава го и в изгнанието от комунистическа Полша.
Но това изгнание не започва веднага. След войната Милош, вече известен човек на словото в Полша, включително от нелегалните издания през немската окупация, е културно аташе в САЩ и Франция. Той работи за популяризиране на полската култура, независимо от обвиненията в левичарство от най-консервативните емигрантски кръгове. Тези обвинения идват оттам, че той макар религиозен човек, има търкания с църквата. И не смята, че всеки поляк трябва да бъде непременно католик. А и не мрази евреите, напротив, дори им помага през окупацията.
През 1950 обаче комунистите решават, че той не сътрудничи достатъчно усърдно, значи е предател, и му вземат задграничния паспорт. Това е знак. Милош си връща паспорта и пак е във Франция, където трябва вече да се защитава както от полските консервативни, така и от френските левичарски среди.
Съставен съм от противоречия, затова поезията за мен е по-добра форма от философията
Той дълго е раздвоен между мислите за самоубийство и страхът, че полските тайни служби ще го убият, но сътрудничи с емигрантско издателство „Култура”, главната му финансова и морална опора до 1960, когато е поканен в Бъркли, Калифорния, за професор по славянска литература. Там Милош пише различни по характер книги, но цял живот си остава поет. Както сам казва: „Съставен съм от противоречия, затова поезията за мен е по-добра форма от философията”.
През 1980 Чеслав Милош получава Нобел за литература – изненада за мнозина, но не и за онези, които познават творчеството му.
После вече режимът не може да го спре, той стъпва на родна земя и прави триумфален поход. Това е времето, когато борбеният полски дух роди своята „Солидарност” и Чеслав Милош е една от иконите на съпротивата.
След промените той дели времето между Краков и Бъркли, а през 2004 се връща завинаги в Полша.
Не искам да бъда бог или герой
„Не искам да бъда бог или герой. Просто искам да се превърна в дърво, да остарявам с векове и да не наранявам никого” – казва поетът Чеслав Милош.
Тялото му е погребано в криптата на една краковска църква, но може пък духът му наистина да се е преродил във вековно дърво с корени в безкрая на света.
