До гласуването за нов главен прокурор в Пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС) остава по-малко от седмица, а подкрепата за единствения канидат за поста Борислав Сарафов изглежда се топи все повече.
Професионалните гласове срещу номинацията му се увеличават, президентът открито критикува процедурата, гражданските протести зачестяват, а за капак – в парламента се оформи мнозинство, което да спре избора със законови промени.
Всичко това се случва на фона на продължаващите преговори за евентуален редовен кабинет с мандата на ГЕРБ, в които основен залог изглежда е именно изходът на конкурса за нов главен прокурор.
Шансовете на Сарафов допълнително намаляват заради трупащите се съмнения около имотното състояние на него самия и на близките му. Съмнения, които той продължава да игнорира с мълчание, вместо да ги изясни публично.
Взети заедно, всички тези фактори вече правят кандидатурата на Сарафов да изглежда обречена. А причините за това могат да бъдат обобщени така:
- спорната легитимност на този състав на ВСС;
- съмненията около доходите на близки на Сарафов;
- твърденията за негово участие в „Осемте джуджета“;
- данните за политическата му обвързаност.
Кой е против процедурата
Досега срещу провеждането на процедурата за избор на главен прокурор открито се заявиха Висшият адвокатски съвет, Съюзът на съдиите в България, президентът и мнозинството от партии в 51-ото Народно събрание. Инициатива „Правосъдие за всеки“ пък организира серия масови протести срещу кандидатурата на Сарафов.
Противниците на готвения избор изтъкват като основен аргумент факта, че мандатът на настоящия състав на ВСС изтече преди повече от две години.
Същите членове на съвета вече избраха предишния главен прокурор Иван Гешев. Мнозинството, което го подкрепи в края на 2019 г., реши и да го уволни през пролетта на 2023 г., след като той загуби подкрепата на ГЕРБ и ДПС. Това се случи успоредно с избора на кабинета на Николай Денков, подкрепен от ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС.
„Този Висш съдебен съвет нееднократно показа, че е изтъкан от зависимости и подвластен на политическа конюнктура. Още повече, че той е с изтекъл мандат“, каза по-рано тази седмица президентът Румен Радев.
Именно от него зависи назначението на главния прокурор. Ако номинацията на Сарафов бъде подкрепена от мнозинството в съвета, Радев трябва да издаде указ. Президентът има еднократно право на вето, но в конституцията няма срок, в който той е задължен да върне избора на ВСС за повторно гласуване.
Наблюдатели очакват, че ако парламентът не успее да приеме навреме законодателните промени, които да спрат избора, насрочен за 16 януари, Радев може да даде на депутатите допълнително време. Така, дори ВСС да избере Сарафов следващата седмица, изборът му може да се окаже отменен чрез промени в Закона за съдебната власт.
Необяснимите доходи
Става въпрос за общо три пакета с нови текстове, внесени от ПП-ДБ, „Възраждане“ и ИТН, които вече бяха приети на първо четене и обединени в общ проект, който да бъде гласуван окончателно от депутатите.
Тези законопроекти бяха изработени, докато гражданското движение БОЕЦ разпространи серия от разкрития за необяснимо високи доходи на сина и бившата съпруга на Сарафов. Става въпрос за високи заплати, които те са получавали от фирми, свързвани с ГЕРБ и ДПС.
Тези данни провокираха съмнения, че в случая може да става въпрос за фиктивни трудови договори, чрез които биха могли да се узаконяват средства от предполагамеа престъпна дейност като корупция или търговия с влияние. До момента Сарафов не е коментира разкритията.
Междувременно БОЕЦ публикува и документи, за които твърди, че са част от неофициалния архив на издирвания бивш следовател Петьо Петров – Еврото. От тях стана ясно, че бившият началник на отдел „Престъпления с висока обществена опасност“ в Главна дирекция „Национална полиция“ в МВР Борислав Алекандров е информирал Петров за всички преписки, които биха могли да засегнат Делян Пеевски и Бойко Борисов.
Според БОЕЦ участие в тази схема има и лично Сарафов. От движението заявиха, че „колаборацията на Еврото, Сарафов и Александров създава властовия център на мафията „Осемте джуджета“.
„Осемте джуджета“
В аферата „Осемте джуджета“, разкрита от неправителствената организация „Антикорупционен фонд“ (АКФ), става въпрос за твърденията на асансьорния производител Илия Златанов, че е станал жертва на схема за присвояване на бизнес и имущество. Според Златанов тя е осъществена от Еврото, бившата му съпруга Любена Павлова и действащи висши кадри на държавното обвинение.
Самият Златанов казва, че е виждал Сарафов във вече закрития столичен ресторант „Осемте джуджета“, ползван от Еврото като офис. АКФ дори публикува техни снимки в заведението. Тогава Сарафов каза, че е бил поканен от Гешев там, за да бъде сниман с Еврото. Той определи заведението като „магистратски ресторант“, защото много негови колеги са обядвали там.
Впоследствие за пръв път по случая проговори и Павлова. Тя потвърди пред АКФ, че бившият ѝ мъж е развил корупционна схема, в която „на заплата“ са били прокурори, следователи, съдии и полицаи. И посочи Сарафов като „основен помощник“ на Еврото.
Настоящият кандидат за главен прокурор беше уличен в участие в аферата и от други свидетелски показания, събрани от Софийската районна прокуратура (СРП) в последните седмици преди уволнението на Гешев. В онзи момент двамата вече бяха в открит конфликт.
След освобождаването на Гешев и временното назначаване на Сарафов на негово място това разследване на СРП беше ревизирано, а всички събрани по него показания бяха обявени за недостоверни.
Самият Сарафов определи изясняването на казуса „Осемте джуджета“ като „ключов залог“ за прокуратурата, но година и половина след временното му назначаване на мястото на Гешев по случая няма нито един обвинен прокурор.
Тезата, че той е ходил само веднъж в едноименния ресторант, пък беше опровергана – първо от директора антимафиотите в МВР Явор Серафимов пред Нова телевизия, а след това и от специалната прокурорка Даниела Талева пред 24 часа. Сарафов не е коментирал досега техните думи.
Политическите връзки
Кандидатурата на Сарафов е критикувана и заради факта, че той беше заместник на последните двама главни прокурори Гешев и Сотир Цацаров, в чиито мандати не беше постигната нито една присъда за корупция по високите етажи на властта.
Подобно на своите предшественици, настоящият временен главен прокурор е подозиран в политически връзки с ГЕРБ и ДПС. Именно тези две партии доскоро открито защитаваха тезата, че този ВСС има право да избере Сарафов за титуляр на поста.
В последните седмици прокуратурата даде нови поводи за критики, че действа политически, след като се активизира срещу ключови фигури от „Продължаваме промяната“. Това стана точно в момент, когато ГЕРБ реши да преговаря за правителство само с коалиционните им партньори от „Демократична България“.
Сарафов е подозиран във връзки с ГЕРБ още от времето на първия премиерски мандат на Борисов (2009-2013). Тогава правосъдна министърка беше Маргарита Попова, която впоследствие стана вицепрезидентка на Росен Плевнелиев. На този фон между Попова и Сарафов има роднинска връзка – негов първи братовчед е женен за дъщеря ѝ.
По време на първото правителство на ГЕРБ, през 2011 г., Сарафов беше избран от ВСС и за първия ръководител на новосъздадената тогава Апелативна специализирана прокуратура. През 2022 г. специализираното правосъдие беше закрито от парламента с аргумента, че е използвано като „бухалка“ срещу политически опоненти на ГЕРБ.
Съмненията, че Сарафов действа в интерес на Борисов, се засилиха допълнително след уволнението на Гешев. Веднага след временното назначение на Сарафов начело на прокуратурата, бяха прекратни разследванията за пране на пари „Барселонагейт“ и за снимките на пачки и златни кюлчета от държавната спалня на Борисов. Те бяха активирани в последните седмици от мандата на Гешев, след като той влезе в открит конфликт на ГЕРБ и ДПС.
