ЧЕТИРИТЕ ПРИНЦИПА НА ДУХОВНОСТТА

Първият принцип гласи:
„Който и човек да срещнеш, той е правилният!“
Това означава, че никой не идва в живота ни случайно. Всеки, който е около нас, всеки, с който влизаме в контакт, ни учи на нещо или ни помага да се справим със ситуацията, в която се намираме.

[ad id=“225664″]

Вторият принцип гласи:
„Каквото и да се е случило, то е единственото нещо, което е можело да се случи.“
Абсолютно всичко, което сме преживели, не е могло да се случи по друг начин. Това се отнася и до най-малкия детайл. Не можете да кажете: „Ако го бях направил по различен начин…щеше да е различно“. Не, това, което се е случило, е било единственото нещо, което е могло да се случи и е трябвало да се случи, за да си научим урока и да продължим напред. Всяка случваща се в живота ни ситуация е абсолютно правилната, дори ако провокира разбиранията ни и егото ни.

[ad id=“263680″]

Третият принцип гласи:
„Всяко нещо започва тогава, когато трябва да започне.“
Всичко започва в правилния момент, нито по-рано, нито по-късно. Когато сме готови за нещо ново в живота си, то също е там, готово да започне.

[ad id=“236993″]

Четвъртият принцип гласи:
„Това, което е свършило, е свършило.“
Когато нещо в живота ни свършва, това помага на развитието ни. Затова, обогатени от последните ни преживявания, е по-добре да излезем от тях и да продължим. Никак не е случайно, че четеш тези думи. Ако са те докоснали по някакъв начин, значи е било необходимо и си осъзнал, че дори всяка снежинка пада там, където трябва.

Шри Рави Шанкар