Чирпанският дядо на Станимир Гъмов играeл в оперети

Спектакълът „Полет над кукувиче гнездо“ със специалното участие на старозагореца Станимир Гъмов, вдъхновен от класическия американски роман на Кен Киси, очаква почитателите на добрата класика под палката на Мелпомена довечера.

Станимир Гъмов е роден на 1 август 1974 г. в Стара Загора. Завършва ГПЧЕ „Ромен Ролан“ в родния си град през 1993 г. с профил английски език.

През 1993 г. е приет в специалността „Актьорско майсторство за куклен театър“ във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ и в продължение на четири години се обучава при проф. Боньо Лунгов. Докато е студент участва в постановки на Театър 13 и Театър Албена, а през 1997 г. се дипломира успешно.

„Полет над кукувиче гнездо“ в Театъра

Станимир споделя, че никой от родителите му не е имал интереси, свързани със сцената.

По-скоро дядовците ми са имали афинитет към актьорството. Единият от тях, който е от Чирпан, е играл в оперети. Другият ми дядо не пропускаше театрално представление в Стара Загора. Спомням си, че канеше актьорите на гости вкъщи. Интересно му е било и даже е искал да кандидатства, но баба ми го е спряла. Може би от тях съм наследил нещо. Но за мен това не е професия, а призвание. Мога обаче да се занимавам с всичко друго. Всичко ще работя, ако се налага.От 2001 г. е на щат в Столичния куклен театър, където участва в спектакли за деца и възрастни“, казва Гъмов.

Придобива популярност в телевизията с образа на „културоведа Гъмов“ в предаването „Сблъсък“ по бТВ. Особен успех му носи ролята на погребалния и сватбен агент Живко Здравков в ситкома „Етажна собственост“ излъчван по Нова телевизия.

Въпреки доброто си представяне, не печели първия сезон на шоуто „Като две капки вода“. Последната му имитация в шоуто е на Франк Синатра. През 2015 г. участва в реалити формата Vip Brother, като завършва на четвърто място. Същата година води предаването „И аз го мога“, което изкарва един сезон. Също така гостува в един епизод от сериала „Връзки“.

За сина си с гордост казва, че е „много е честен, прям“: Мъжкарче е. Все още обаче не мога да преценя дали има интерес към моята професия. Има чувство за хумор, проявява го в компании. По-добре да се занимава с нещо друго. Той е умно момче, а и някой трябва да ме гледа на старини.“

Понякога, макар и рядко, Гъмов участва в нахсинхронните дублажи на анимационни филми. Между ролите му в дублажа са Кову в „Цар Лъв 2: Гордостта на Симба“, Аладар в „Динозавър“, Мосю Тревил в „Барби и трите мускетарки“ и Хърб Оувъркил в „Миньоните“.

***

Като стана на 90, ще си направя равносметка! По средата на живота си съм, не се обвинявам за нищо, не съжалявам за нищо и не се сърдя на никого. Аз съм позитивен човек и на мен всеки ден ми се случва нещо хубаво. За какво ми е да се обръщам назад и да гледам в миналото!?

***

Аз не се натъжавам, но обичам да оставам сам. По този начин си почивам, защото когато разсмиваш хората, отдаваш много от енергията си. Това изморява. Често ме питат какво ми е и не разбират, че нищо ми няма, просто имам нуждата да бъда сам. За мен това е хигиена. Няма как да си 24 часа забавен, всеки си има своите проблеми. Иначе обичам да се забавлявам и да проявявам чувство за хумор. Много често то е черно и има и такива, които се засягат от него. Те се наричат хора без чувство за хумор.

***

Понякога това, което изпитвам, не е гняв, а омерзение. Научих се обаче да бягам от тези неща, защото, ако се вглъбиш, се разгневяваш и правиш глупости. С годините разбрах, че имам едно качество, което никога няма да загубя, за щастие – мъжкар съм и не харесвам неправдата, шикалкавене и мишоци. Лицемерието също. Понякога изпитвам рицарско достойнство, което май е остаряло в наши дни. Не искам обаче да си го губя. В противен случай ще трябва да лъжа себе си и няма да спя спокойно.

***

Не е тайна, че Станимир Гъмов често е „герой“ в нелицеприятни медийни публикации. „ Да пишат, дано да печелят от това“, но признава, че е имало период, в който се дразнел от това. „Впоследствие си дадох сметка, че тези неща минават и заминават. Свързвали са ме с какво ли не. Ако започна да давам контра интервюта, значи се оправдавам. Затова не се занимавам. Неприятно е обаче, когато имаш дете. Чудя се тези, които ги пишат тия работи, не си ли дават сметка за това!? Докато пишеш, че съм л*йнар, тъпанар и педераст, не си ли даваш сметка, че и детето ми ще го прочете, родителите ми, че ще ми повлияе по някакъв начин? Те нямат ли деца!? За едни 20 лева могат да направят така, че да не стъпя повече в театъра, заради някаква клевета“, гневи се старозагорецът.

„Полет над кукувиче гнездо“. Оригиналът на Кен Киси