ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 61, 1990 г.
ЧИТАТЕЛ И ДЕПУТАТ В СПОР
ЖЕНИ ГЕРОИНИ Е ИМАЛО И ЩЕ ИМА
В бр. 53 от 3. VІІ. 1990 г. на в. „Септември” журналистът М. Бонев ни среща с Вълкана Тодорова, народен представител от 156-и старозагорски избирателен район, член на БСДП. От интервюто става ясно какво ще защитава тя в българския парламент вече като професионален политик, кое се е оказало решаващо за нейната изборна победа и т.н.
Възраженията ни са към отговора на последния въпрос:
„Като жена и майка как ще защитавате интересите на нежната половина от българските избиратели?” Ще цитираме онази част от отговора, с която не сме съгласни: „Доскоро ние се гордеехме, че жените делят мегдан с мъжете навсякъде… С цялата си енергия ще се боря ДА НЯМА ПОВЕЧЕ ЖЕНИ ГЕРОИНИ (гл. б. – наши), да се възвърне уважението към майчинството – най-достойния, най-хуманния труд”.
Защо не можем да се съгласим с думите „Никога повече жени героини!” Първото противоречи на принципите за демократичност; второ, това разбиране безапелационно лишава жената от равноправие. Неприемливо е и твърдението, че трябва „да се възвърне уважението към майчинството”. Според нас няма какво да се „възвръща” от миналото, тъй като жената майка в нашата страна никога не е имала по-големи привилегии от сегашните и по-голяма почит. И нещо друго – майчинството не бива да лишава жената от правото да изявява своите възможности като интелектуалка и работничка, да покаже по-добри качества от някои мъже, а защо не и да прояви героизъм.
Днес, когато всяка девойка има възможност да завърши не само средно, но и висше образование, коя от тях би предпочела да се затвори в домашната си черупка и да бъде само съпруга и майка… Та нали освен любовта към децата и съпруга, в нея гори и любовта към избраната професия. Коя жена, завършила медицина, право, педагогика, инженерство и т.н., колкото и много да обича децата си, колкото и добри да са финансовите възможности на семейството й, би се радвала само на майчинството си? Тя може да има намален работен ден, „плаващо” работно време, но не и да бъде лишена от възможността да упражнява професията си.
Нека не забравяме, че в труда жената се изгражда като личност, с амбиции и готовност за творец, откривател на нови идеи, на нови постижения в материалния и духовния живот. И какво чудно тогава, че някоя жена може да прояви героизъм, да създаде нещо голямо в науката, техниката, културата. И макар че не живеем във времето на Сирма войвода, Румяна войвода, баба Тонка, Райна Попгеоргиева, на Лиляна Димитрова, Вела Пеева и т.н. – и днес ИМА МЯСТО ЗА ГЕРОИЗЪМ. Героизмът се проявява не само в борбата за свобода, но и в ежедневието. Това е себеотдаването за нещо полезно, голямо, както за отделния човек, така и за обществото.
А българката е способна на героични дела. Едно от тях и най-важното е наистина да дава живот на своите деца, да се грижи за здравето и възпитанието им, да продължава рода и българската нация. Някога нашите баби са имали по 8-10 деца. С годините многодетството стана рядко явление, но се появи нов героизъм. Някои майки освен своите деца отглеждат и възпитават деца на починали родители, на самотни майки. Не е ли това достойно за уважение и преклонение пред майката героиня?
Жената във всички времена е била не само всеотдайна майка-героиня, но и героиня в усилията си да направи нещо изключително в полза за хората. Такива жени има навсякъде по света: французойката Мария Кюри, рускинята София Ковалевска и др. Истински героизъм проявиха и наши съвременнички: първата жена, космонавт Валентина Терешкова, българската Юрия Папазова, която участвува заедно със съпруга си в околосветско пътешествие; Нешка Робева със своята настойчивост и висок професионализъм. В нашата страна освен Маруся Тодорова има и други героини на труда и смятаме, че никой не ги е задължавал насила да станат такива, нито пък ги е лишил от възможността да бъдат добри майки.
Но нека не отиваме толкова далеч. Фактът, че самата г-жа Вълкана Тодорова се е преборила с много трудности в живота, за да израсне като старши научен сътрудник, кандидат на селскостопанските науки и желае да продължи своя път в науката – да защити дисертация – без навярно някой да й е налагал това, също говори за проявен героизъм. Така че не можем да приемем нейното: „Никога повече жени героини!” Имало е и ще има такива жени, въпреки стремежа да се покаже по-голяма загриженост за съдбата на българската жена.
Марина и Слави БАКЪРДЖИЕВИ
Стара Загора, ул. „Г.Димитров” 55, ап.9
БЕЛЕЖКА НА РЕДАКЦИЯТА:
Убедени сме, че в този спор има и други гледни точки. Ще се радваме, ако в него се включат и други наши читатели – политически лидери, научни и културни дейци, обикновени трудови жени.
