Шахът на Иран Насер ад-Дин Шах Каджар, управлявал страната от 1848 г. до 1895 г., бил запален по фотографията и обичал да снима – най-вече жените и харема си.
[ad id=“225664″]
Страстта му по фотографията датира още от детските му години, а когато взима властта в Иран, решава да отвори първото фотостудио в Двора.
[ad id=“237001″]
През 70-те години на 19 век руският фотограф Антон Севрюгин отваря студио в Техеран. С времето той става официален фотограф на шаха и Двора.
Руският фотограф е снимал шаха, роднините му от мъжки пол, както и служителите на Двора. За себе си шахът оставя харема, в който се смята, че са живели близо 100 наложници.
[ad id=“263680″]
Известно е, че Насер ад-Дин сам е проявявал снимките си и ги е съхранявал в големи албуми в двореца си, където част от творенията му в момента са изложени.
Шиитските обичаи забраняват снимането и изобразяването на лицата на хората и затова снимките са безценно културно богатство, показвайки образа на жената от 19 век в Иран. Само най-могъщият човек в страната е могъл до си позволи да не спази това правило.
[ad id=“218001″]
От снимките се вижда, че по-голямата част от жените в харема са били с наднормено за днешните стандарти тегло и с естествено окосмяване.
В много от снимките наложниците са облечени в къси и богато украсени поли, наречени „шалите“, подобни на балетни пачки, което не е случайно.
[ad id=“218548″]
През 1873 г. шахът пътува до Санкт Петербург за среща с руския цар Александър Втори. По време на визитата си той посещава балет. Насер ад-Дин остава толкова впечатлен от руските танцьори и техните дрехи, че решава да нареди да се ушият подобни и за неговите съпруги и харема му. Наложниците имали право да свалят типично мюсюлманските си дрехи само пред камера.
