Тази година шопската салата навършва 62 години. Рецептата за кулинарния специалитет е създадена от професионални готвачи от „Балкантурист“ през 1956 г. и за пръв път се появява в менюто на ресторант „Черноморец“ в тогавашния курорт „Дружба“ (днес „Св. Константнин и Елена“).
[ad id=“225664″]
Така се ражда една от емблемите на българската национална кухня и едно от най-популярните предястия, с което чужденците свързват родината ни.
Първоначално шопската салата се сервира в ресторантите на „Балкантурист“ и постепенно се налага и в домашната кухня. От измислянето си до днес рецептата е претърпяла множество изменения. Вече съществуват различни варианти за приготвянето й. Първата рецепта за шопска салатата се появява през 1956 в „Книга за домакинята“ (П.Чолчева и Ал.Русева). Тя включвала: печени чушки, домати, краставици, кромид лук, магданоз, люта чушка, олио и оцет. Интересното е, че в оригиналния си вид в салатата не е имало сирене. То се налага като задължителен елемент едва през 70-те години.
[ad id=“263680″]
През 70-те и 80-те години на миналия век шопската салата става толкова популярна сред чуждестранните туристи, че започва да се приема за национален кулинарен символ.
Любопитно е, че това българско ястие е само на 60 години. Причината се крие в доматите. Историческите справки показват, че почти до средата на 20 век червените домати не са били сред често срещаните зеленчуци на трапезата на българите. Те ги консумирали основно обработени (като добавка под формата на пюре или доматен сок) и зелени (в туршии). Затова спокойно може да се каже, че измислянето на шопската салата е революция в българската кухня и сурови червени домати намират трайно присъствие на трапезата на нашенците.
[ad id=“236999″]
Това типично ястие, събрало в себе си и цветовете на българския трибагреник, е любимо и на европейците. В проведено през 2014 онлайн допитване на Европейския парламент, българската шопска салата успя да изпревари десетки традиционни ястия на Стария континент и си спечели титлата „любимо национално ястие на европейците“.
