След мощното земетресение, което удари Турция и Сирия, цели жилищни блокове бяха разрушени. Има ли сгради, които могат да издържат при такъв силен трус?
„Снимките, които видяхме, са ужасни. Цели квартали са сринати. Инженерите не работим със скалата на Рихтер, ползваме други скали. Както и да е проектирана една сграда, винаги може да се случи въздействие, което да надвиши проектното натоварване. Тогава може да се стигне до разрушение“, заяви проф. Димитър Кисляков от Националния център по сеизмично инженерство при УАСГ в студиото на „България сутрин“.
Пред Bulgaria ON AIR той изтъкна, че строителството е отговорност и е строго регламентирано във всички етапи. „Архитектът предвижда строителна конструкция на сградата. Задачата на инженер-конструктора е да осигури стоенето на сградата. Понякога се налагат промени. Работи се със строги предписания, няма място за своеволия“, обясни гостът.
По отношение на качественото изпълнение на разработения проект, също има механизми за контрол. „Нормативната уредба се развива. Тези механизми се актуализират не така интензивно, както го налага действителността. В Япония това осъвременяване е много по-интензивно“, каза още проф. Кисляков.
Гостът добави, че грамотното проектиране при строителството на новите сгради може да осигури максимална защита при бедствия.
„Качествени проучвателните работи – трябва да се знае къде е сградата, върху каква основа, също и грамотно проектиране и качествено изпълнение. Панелните сгради са различна система за строителство. През 2021 г. завърши голям проект с бенефициент Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, в който беше разработен план за управление на риска при бедствия“, каза проф. Кисляков.
По думите му проблемите на панелните сгради са свързани с това, че хората на своя глава правят преустройства, като избиване на носещи стени, греди, т.е. самоволно се намесват и променят конструктивни елементи.
„Това е опасно. Би могло да има сериозни последици. Един от начините за контрол е такива преустройства да бъдат забранени, ако няма становище на инженер-конструктор. Много се говори за санирането на сградния фонд. По смисъла на науката това саниране трябваше да бъде съчетано с конструктивно обследване и евентуално да се изпълни санирането“, посочи още проф. Кисляков.
Според него проектирането и изпълнението се изпълнява според наредбите, но проблемен остава старият сграден фонд, който не е проектиран и изпълняван с оглед на антисеизмични изисквания.
„Турция е сеизмичен район, специално този Източно-Анадолски разлом и неговите разклонения са много опасна структура. Това се знае. Проблемите в такива случаи са много. Наличието на Национална школа там води до адекватна реакция. Ние също имахме школа в продължение на десетилетия. Все още може да бъде възстановена. Опитваме се да направим възможно изграждането на лабораторен комплекс за сеизмично инженерство“, обяви гостът.
Гледайте целия разговор във видеото.
