Американският президент Джо Байдън получава трета доза от ваксината на Pfizer/BioNTech. Снимка: Тing Shen/Bloomberg |
Бустерните имунизации са необходими, тъй като с течение на времето броят на антителата в кръвта спада. При mRNA-ваксините това по правило се случва около шест месеца след първата имунизация срещу Covid-19. А при другите ваксини, като например еднократната на Johnsоn&Johnson, Постоянната имунизационна комисия в Германия препоръчва бустерната доза да се постави дори по-рано.
Но дали оттук нататък ще е все така, пита в анализ за Deutsche Welle Фабиан Шмид. Трябва ли в бъдеще на всеки шест месеца или всяка есен да си поставяме бустерна ваксина, както при грипа? Медиците засега нямат отговор на този въпрос, тъй като им е нужен повече опит. А и трябва да се отчитат различни аспекти: например, че в бъдеще ще се появят нови варианти на коронавируса, към които ваксините ще трябва да бъдат адаптирани – отново както при грипа.
Ще стане ли SARS-CoV-2 ендемичен?
Решаваща роля определено ще изиграе развитието на пандемията. Не се знае дали след четвъртата или след петата вълна пандемията ще отмре, или пък Covid-19 с вариантите си ще стане ендемичен, т.е. ще се появява редовно в определени региони, и то в продължение на десетилетия.
Другият важен въпрос е този за груповия имунитет. Дали скоро ще успеем да го постигнем? И дали това ще стане чрез ваксиниране или пък чрез неумишлено масово заразяване, каквото и сега се наблюдава в големи части от Африка? В контекста на сегашните високи стойности на новозаразени подобно нещо би могло да се случи и в Европа.
Ключовата роля на Т-клетките
Когато говорим за имунитет, трябва да имаме предвид не само антителата, а и Т-клетките. Повече информация по темата дава изследване на учени от Великобритания и Сингапур, което беше публикувано на 10 ноември в специализираното списание Nature. Учените са идентифицирали служители от сферата на здравеопазването, изправени пред голям риск от зараза, които в течение на месеци нито се разболяли от Covid-19, нито PCR-тестовете им излизали положителни. Нищо отличително не било установено и при направените серологични тестове за антитела на тези 58 служители.
Но пък се оказало, че в сравнение с друга тестова група, изложена на по-малък риск от зараза, всички тези 58 души са развили повече от т.нар. Т-клетки – клетките на паметта, които са част от дългосрочния имунитет.
Същевременно при изследваните хора били открити по-големи количества от протеина IFI27, смятан за индикатор на много ранно заразяване със SARS-CoV-2. Оттам учените стигнали до извода, че всички те имат зад гърба си прекарана лека или „абортивна“ инфекция.
Вероятно в този случай са се намесили именно Т-клетките и са прекъснали инфекцията. Но няма яснота откъде изследваните хора са сдобили със силни Т-клетки: възможно е това да е станало чрез предишна зараза с друг коронавирус – например простуден.
Ще постигнем ли групов имунитет?
Това би означавало, че последователното излагане на коронавируси може да помага на имунната система да развива по-добра защита – както с антитела, така и с Т-клетки. Тази защита ни приближава до т.нар. стаден имунитет.
Експертите обаче предупреждават никой да не се чувства неуязвим, защото рискът от липса на имунитет продължава да е висок.
А въпросът дали следващата есен ще трябва отново да се имунизираме остава отворен.
