ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 70, 1990 г.
ЩОМ МЕЧКАТА ИГРАЕ У СЪСЕДИТЕ…
О, беден език, би възкликнал отново дядо Вазов и сега, ако видеше злокобните пламъци в центъра на София преди няколко дни, бледнеейки от безсилие да намери точните думи за вандалщината (това е най-слабата дума в речника). Някои определиха този акт като неофишистки и подсказаха зараждането на такова движение. Да оставим настрана партийните пристрастия и да погледнем от чисто човешка гледна точка на подпалването на партийния дом на социалистическата партия в столицата. За това действие здравата човешка логика не може да намери нито един оправдателен мотив. Най-малкото този варварски палеж може да се прикрие под егидата на борбата за демокрация. Това е чиста проба насилие. Лошото в нашия случай е, че някои политически лидери си мислят, че могат да владеят масите, но в определени моменти тези маси стават като подивели животни, чието действие трудно подлежи на прогноза, а камо ли на контрол. Така стана и сега. Да си спомним и вандализма в гробищата, където бяха натръшкани и изпочупени много надгробни плочи, и натръшканите скулптури в София, но станалото с партийния дом е вече върхът. Това е екстремната ситуация, може би както на 14 декември миналата година, когато роди и неофициалната реплика на тогавашния президент Петър Младенов, за което той скъпо плати, сега кара новия ни президент (председател) на републиката официално да говори за опасност от военна диктатура. Как да си обясним, че едно грубо нарушение на обществения ред може да изправи страната пред гражданска война? Ако не бяха политическите подстрекателства. И те не са от вчера. Така че се получава едно квалифицирано деяние, според съдебната терминология. И това стана, въпреки че си имаме писани закони и конституция, която не ръкопляска на подобен род изяви. А господин Корнажев, видният столичен адвокат и понастоящем депутат във Великото народно събрание, пледираше, че няма защо да се приема постановление на Министерския съвет за опазването на обществения ред, тъй като си имаме закони за това. Да, ама като не се спазват. Чувал съм да казват юристи, че и най-лошият закон е по-добър от беззаконието. Ако беше в Америка, някои от нашите юнаци не само щяха да бъдат със спукани глави, но и щяха да метат килиите на затвора. Докато у нас милиционерите си стояха със скръстени ръце (буквално) и гледаха вероломствата, скрити зад оправданието, че нямат заповед. Пак ли утре ще чакат заповед, ако хулигани издевателствуват над мирни хора в парка? И кой ще защити хората? Дано сега журналистите да изнесат истината и да посочат виновниците-подпалвачи. Позволявам си да мисля, че това не са само онези „марионетки”, които опустошаваха всичко, а има и други, които подстрекаваха към този акт. При тоталитаризма поне всеки си налагаше самоограничение, добре знаейки, че го чака тежко наказание, ако извърши нарушение. Сега тази бариера падна по пътя към демокрацията. И трябва да попитаме: кой ще брани тази крехка демокрация у нас, след като няма държавна власт, няма милиция, а има само милиони беззащитни хора пред шепа отявлени и заслепени вандали. И няма да е изненада, ако утре 200 квалифицирани подпалвачи „почукат” и на друга врата. За това народът си има и съответната поговорка, че щом мечката играе у съседите, значи, че ще дойде и у нас. А това няма нужда от коментар!
Кънчо ПЕНЕВ
