Неговият проблем е, че е скаран с властта, която толкова много желае, защото не може да управлява нищо друго освен частните си интереси.
Бойко Борисов заприлича на невротична жена от филм на Уди Алън. Сее хаос, а обвинява за това целия останал свят и вселената, само не и себе си. Преиграва, но с хъс, все едно че е за първи път. Нищо че този филм сме го гледали няколко пъти. Не съм сигурен, че филм на Уди Алън е най-подходящото сравнение с Борисов, но образът на невротична жена не ми излиза от ума. Може и да е филм на Алмодовар. Бойко на ръба на нервна криза.
Има нещо комично и типично българско в това, че човекът, когото мнозина смятат за всемогъщ, твърда ръка, най-големия началник и т.н., се оказа за пореден път голямо шубе, което при най-малката опасност панически се втурва да пази кожата, оревавайки орталъка.
Вие, за да предизвика съжаление, че да го изберат пак след три месеца. Толкова е хоризонтът на този български „държавник“. Без никаква основателна причина той предизвика предсрочни парламентарни избори, обяви тържествено, че това е политическа криза, и на всичкото отгоре има наглостта да обвинява другите за нея и да им вменява отговорност. Истината е, че няма политическа криза.
Има нарцистична криза на Бойко Борисов от Банкя.
А това, че цялата държава се занимава с нея, е проблем на българите. Не на Бойко Борисов. Той не е луд, че от шестнайсет години яде зелника, който всички ние му даваме. Борисов е феномен на българската безпомощност, а не на българската сила. Той е много по-объркан от онези, които го овластиха и с гласовете си го изстреляха на върха, на който „три папи“ го галиха по главата.Нищо че в главата няма нищо.
Много по-голямо е нищото в главите на гласоподавателите му. Онези, които направиха от този смешник премиер. Мисля, че след Тодор Живков Бойко Борисов е най-автентичният български политик, който олицетворява в много голяма степен българския народ. Уважавам го, защото той наистина е представителен за огромна част от българите, наистина е техен политически представител. За разлика от мнозина гастрольори и брокери на политическа демагогия. Бойко е автентичен демагог.
Ако спре да лъже, ще спрат да му вярват.
Проблемът му е, че е скаран с властта, която толкова много желае. Не знае какво да прави с нея, когато го сполети, и сам я изпуска от ръцете си, защото въобще не е на висотата на тази отговорност. През цялото време бягаше от нея на футболното игрище и на масата за белот с Котараците и охраната, които с удоволствие му пускаха да ги победи, за да ги назначи за комисионери. Биеше дузпа, докато вкара, и вадеше терца, която е по-голяма от тяхното петдесет. Сега се прави на контузен с надеждата пак да му се отвори парашутът през април. Това е много долнопробно. Подземен гараж в панелка, комунална задруга, бягство от жената и т.н. С разликата, че в случая става дума за цяла държава.
Разпореждаха се, а и все още се разпореждат с нея от този хоризонт. Всъщност това е дискурсът на Бойко Борисов, за какъв Уди Алън започнах да говоря! Ще ми се да е по-така, но не е. Пошла история. Ако българите разберат истината за неговото управление, ще умрат от срам. Всъщност той не управляваше, а крадеше. През цялото време. Дори и когато цакаше белот. Няма друго, но за съжаление мнозина ще го разберат с няколко години закъснение.
Ето защо казвам, че политическа криза имаше, докато този човек беше на власт. Сега се опитваме да излезем от нея пипнешком. Знаете ли защо той твърди, че сме в политическа криза? Защото на хоризонта изгря нова звезда. При това генерал. На всичкото отгоре за Румен Радев гласуваха над два милиона души, което е рекорд в новата ни история, и терцата, с която Бойко Борисов свикна да ни цака от много време насам, увехна.
Неговата реакция с оставката казва всичко за този човек. Неговият опит да прехвърли собствения си провал на Румен Радев – също. Извън личната уязвеност и тънки сметки за предсрочни избори, Борисов няма никакъв друг мотив да подава оставка. Той имаше необходимото мнозинство в парламента и можеше спокойно да изкара мандата си, ако наистина имаше по-големи идеи за държавата и политиката освен личния си проект. Недостойно от негова страна е днес да внушава, че България ще катастрофира само защото той не на власт, и да вменява на все още невстъпилия в длъжност президент отговорности, които не са негови. Трябва да е ясно –
Бойко Борисов е министър-председател, а излъченият от ГЕРБ Росен Плевнелиев е президент и цялата отговорност за управлението на България днес е тяхна. На никой друг.
Те трябва да организират приемствеността във властта и функционирането на държавното управление след едноличното решение на Борисов да подаде оставка като премиер. Резултатите от приключилите избори нямат нищо общо с това. Новоизбраният президент Румен Радев – също. Той ще има, след като се закълне и започне да изпълнява задълженията си. Това е началото, след което ще го оценяваме като държавник.
Опитът на Борисов да го вкара в сюжета на собствената си хистерия е паническа реакция. Опитът на Плевнелиев да избяга от отговорностите си под формата на приемственост и съвместно излъчено служебно правителство с Радев – също. И двамата се опитват да избягат от отговорността на властта, да я прехвърлят на новия президент заради тънките си сметки. Тези неща са очевидни, но не е зле да се казват на глас, защото паметта в България наистина е къса. Все пак не ми се ще да вярвам да е къса дотам, че Борисов да ни излъже за трети път.
Автор: Явор Дачков
Източник: glasove.com
