„15 млрд. са много малко, защото ЕС купува около 220 млрд. куб. м. природен газ от Русия. Т.е. тези 15 млрд. няма да стигнат доникъде. От друга страна създаването на работна група за намаляване зависимостта от руските горива и енергоресурси е също добра стъпка и аз бих бил много любопитен да видя какви резултати ще има тази работна група. Т.е. къде ние ще намерим природен газ, който да замести изцяло руския.“ Така бившият зам-министър на енергетиката Явор Куюмджиев коментира резултатите от срещата на евролидерите с президента на САЩ Джо Байдън, на която САЩ обявиха, че ще снабдат Европа „с поне 15 млрд куб метра втечнен природен газ през 2022 г. в партньорство с други държави“, което би направило възможно спирането на част от доставките от Русия. „Газът e там, където е, а потреблението е там, където е. Общо взето световният баланс на газ горе долу излиза, но с разменени позиции.
Северна Америка е приблизително балансирана с малко количество, което може да изнася. Като кажем американски газ не означава, че е добит в Америка. Идва от американски копании. Той може да е отвсякъде. 250 млрд. куб.м. е на практика дефицитът в Европа, ако изпадне руският газ. В следващия момент имаме около 350 млрд.куб.м. дефицит в Далечния Изток, където пак няма откъде другаде да дойде. Т.е. към момента на Далечния Изток доставят Австралия, Катар. Европа получава от Русия. Извън тези 250 млрд., Алжир почти цял е ангажиран да доставя на Европа. Тоест това какво ще стане в крайна сметка е, че ние ще купуваме от Австралия, Катар, от този край на света, а руснаците, защото пък тогава за китайците няма да има достатъчно газ, руснаците ще си вкарват техния газ през Северно море към Китай,“ коментира Куюмджиев в предаването „Брюксел 1“ по Bulgaria ON AIR.
„Тогава уравнението може и да излезе. Въпросът е, че има две неизвестни в това цялото уравнение. Първото е на каква цена ще пристига този австралийски газ и второ – какви са техническите възможности. На първия въпрос отговор няма, защото пазарът ще покаже. Докато тръгнат тези кораби, когато някъде цената е по-висока, той корабът по средата на трасето тръгва натам, където цената е по-висока. И сигурността на доставките е застрашена. А що се касае до техническите възможности – в момента ги няма. В целия свят има 642 кораба общо с обща водоизместимост 93 мил. тона, което не стига за всичките тези премествания на газ оттук натам. След 5 – 10 години инвестиции в газови терминали, както за втечняване, така и за разтечняване на природния газ и построяване на още поне толкова кораби, цялата тази система може да работи. Единствения въпрос, който аз си задавам е защо трябва да го правим,“ коментира Куюмджиев в разговор с водещата Милена Милотинова.
„Какво от това, че има 15 млрд. като България като инфраструктура не е свързана с европейската газова инфраструктура. Тоест може да има газ в Германия, може да има газ в цяла Европа, ние сме отделно. Ние сме съвсем изолирани от европейската система. Ние имаме връзка единствено с Турция, Гърция, Р Северна Македония, Сърбия и Румъния. Тоест ние имаме регионален пазар, който е затворен. За да получим втечнен газ, в случая за този, който се говори, трябва да имаме осигуен капацитет на засега единстевния терминал, който може да ползваме в Гърция. Ние не можем да ги ползваме тези решения,“ коментира Пламен Павлов от Българската газова асоциация.
„Ако извадим руския газ за Балканите, нашата балканска система е отрязана от европейската. Махаме руския газ за целия Балкански полуостров, вадим и Турция, защото тя си получава по два други тръбопровода и те няма да се откажат от руския газ. Дефицитът в региона – България, Сърбия, Румъния и Гърция, е около 15 млрд. куб. м. Да, Румъния добива 9, но и употребява 12. Тоест, липсват й 3, мрлд куб м, на нас ще ни липсват 3, на гърците им липсват около 6, на Сърбия около 3- общо 15 млрд. куб м липсват. Унгария има една малка връзка със Словакия, те може би нещо ще получат от там. Но единственото, което може да дойде в региона като няма руски газ, е азербайджанския газ. Само че той след турско-гръцката граница минава в 3 млрд. куб. м., от които единият е за Италия, един за нас и един – за гърците. Тоест този италианския газ си отива и ние оставаме с 13 млрд. дефицит. Терминалът в Ревитуса има капацитет 10 млрд. и то при някакви изключителнин напрежения, натоварвания, корабите да влизат един след друг, което теоритично и практически няма как да стане. И пак липсват 3 млрд. Няма от къде да ги добавим,“ коментира Куюмджиев.
Ще ни спаси ли азерският газ от енергийната зависимост от Русия – целия разговор на Милена Милотинова с Явор Куюмджиев и Пламен Павлов вижте във видеото.
https://www.dnes.bg/ … Натисни СПОДЕЛИ, моля!
