Служебният правосъден министър Янаки Стоилов съобщи, че внася във Висшия съдебен съвет (ВСС) предложение за започване на процедура за предсрочното отстраняване на главния прокурор Иван Гешев.
Основанието е уронване на престижа на съдебната власт, за което са посочени аргументи в доклад на служебния вътрешен министър Бойко Рашков, дълъг над 100 страници, който Стоилов е получил на 14 юли, каза самият той на брифинг в петък.
Той уточни, че след като се е запознал с документите, е стигнал до заключението, че той съдържа „данни за действия и бездействия на Иван Гешев, накърняващи престижа на съдебната власт“.
Правосъдният министър отказа да конкретизира съдържанието на доклада и добави единствено че освен медийни публикации, в него са посочени и за публично разгласени материали, събрани чрез специални разузнавателни средства (СРС), както и други факти за нарушения на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, извършени от Гешев.
Рашков заяви още в началото на миналата седмица, че ще предостави такива данни на Стоилов, но до момента и той не е обявил никакви подробности.
„Трябва да се предприемат незабавни кадрови мерки по отношение на редица прокурори в нашата страна, които са допуснали нарушение на закона, които са уронили престижа на съдебната власт и те трябва да бъдат отстранени от ВСС, който вече няколко години безучастно гледа какво става в прокуратурата и не си изпълнява ролята на висш орган на съдебната власт“, заяви вътрешният министър пред БНР преди десет дни.
„Ако той не се справи, а няма изгледи да се справи, тъй като не виждам воля в този състав, това трябва да се направи от следващ ВСС, в който трябва да влязат достойни хора, които ще реагират на безобразията, които например прави един главен прокурор на държавата“, добави Рашков.
Процедурата по предсрочно освобождаване на главния прокурор предвижда, че ако бъде официално открита от Пленума на ВСС, са необходими минимум 17 гласа от членове на съвета, за да бъде освободен Гешев от поста му.
Стоилов заяви още в петък, че предложението му за започване на такава процедура ще бъде първа точка в дневния ред за заседанието на Пленума на 22 юли.
Споменатите от него разгласени данни, събрани със СРС, които министърът разглежда като уронващи престижа на съдебната власт, сочат, че в доклада на Рашков най-вероятно е бил посочен случая с подслушването на президента Румен Радев.
В края на януари 2020 г. пресцентърът на държавното обвинение разпространи записи от телефонен разговор на командира на Военновъздушните сили (ВВС) генерал-майор Цанко Стойков с държавния глава, в който те обсъждат проверка на антикорупционната комисия (КПКОНПИ) за конфликт на интереси при назначаването на съпругата на Радев за пиар на ВВС през 2014 г.
Според главния прокурор Иван Гешев в записа има данни за укриване на документи и затова той поиска тълкувателно решение на Конституционния съд (КС) за имунитета на президента и кога той може да бъде разследван. Половин година по-късно обаче Съдът потвърди, че имунитетът на държавния глава го пази от наказателно преследване.
Междувременно разпространените от прокуратурата материали провокираха критики към разследващите, че са нарушили Закона за СРС, тъй като той не предвижда възможност събрани с такива секретни способи данни да бъдат ползвани с друга цел, освен като доказателства в наказателно дело.
Друга критика към държавното обвинение беше свързана с това, че специални разузнавателни средства могат да се използват само за разкриване на тежки умишлени престъпления, които се наказват с над 5 години затвор.
Видно от разпространените от прокуратурата материали, разговорът на Стойков и Радев е бил подслушан в рамките на досъдебно производство за престъпен сговор, по което са прилагани СРС-та спрямо командира на ВВС. За такова деяние НК предвижда до 6 години лишаване от свобода.
Гешев обаче публично заподозря президента в укриване на документи, посочвайки като уличаващо го доказателство именно записа от разговора му със Стойков, направен със СРС. За това престъпление НК предвижда само до 3 години затвор.
След оповестяването на решението на КС нито главният прокурор, нито пресцентрът му са давали повече информация за развоя на разследването, в рамките на което са използвани въпросните СРС. Последваха още няколко случая обаче, в които разследващите отново огласиха данни, събрани с такива секретни способи.
От началото на мандата си Гешев предизвика множество критики и с многобройните си изказвания, в които нарушаваше презумпцията за невинност спрямо обвиняеми без влезли в сила осъдителни присъди. Наред с това главният прокурор нееднократно е атакувал вербално адвокатурата.
Това негово поведение стана причина за предупреждение от Европейската комисия (ЕК), че може да открие наказателна процедура срещу България в Съда на Европейския съюз. Остра позиция по темата беше разпространена и от Съвета на адвокатурите и правните общества в Европа (CCBE) в края на 2020 г.
В нея се казваше, че в България в момента протичат процеси, които водят до „сериозно накърняване на споделени ценности, включително свободата, демокрацията, равенството, върховенството на закона и правата на човека“.
