В рубриката „Изпрати новина“ на ИА ЗАРАТА наша читателка сигнализира за недобросъвестен шофьор на градския транспорт в Стара Загора. Тя е записала регистрационния номер на автобуса, който ние ще препратим в Управлението на „Тролейбусни и автобусни превози“-Стара Загора.
Ето и писмото на нашата съгражданка:
„Нещо съм ядосана и то с конкретна причина.
Има хора / забележете – казвам “ хора“, а не човеци/, които не е необходимо да ги питаш какво работят – на челото им пише „шофьор“ – в случая от градския транспорт. Нямам намерение да обиждам човеците, на които това им е работата, защото знам, че е професия достатъчно отговорна, както всяка друга такава. Но тази вечер , в желанието си – поне веднъж през тази седмица да се прибера преди вечеря, се качих на спирка Верея в посока кв. Зора на автобус номер 24 , който е до кв. Зора и ми е по път. Обикновено чакам тролей, но умората победи и реших да се кача на автобуса – беше след 18.30 часа. Това – ОК. Седнах, до мен се настаниха други две дами, всичко си е , както трябва.Слизам на спирка “ СБА“ и на спортната зала се приготвих за слизане. Застанах до вратата – с поглед вперен към шофьора на автобуса, че ще слизам на следващата спирка. Преди спирката на СБА има светофар , на който стояхме една минута и после въпросният шофьор я подмина като експресен влак – малка гара. Виках, крещях дори , че има човек за слизане – не би! Този шофьор или беше глух или сляп. Слязох в квартал Зора и се върнах обратно с друг автобус. Питам се – кому е нужно това? Защо пътниците трябва да плащат за личния комфорт на шофьора на автобуса , или просто, карайки доста бързо съответното МПС и пропускайки спирки иска да си осигури повече време за почивка? Мерси, ама не ме кефи! Аз си платих един път за билета, после си платих и за обратния път. Това не трябва да е така! Има правила, които трябва да се спазват! И спирките не са за украса – все пак! Ако някой се интересува – номера на автобуса е СТ 79- 07.
Брутална съм, ама както в моята работа има стандарти, към които се придържам, но и винаги има ситуации, в които реагирам адекватно и правя реверанси, а този тъпак не ми спря на спирката, която е определена от общината. Знам, че ще мине между другото – поредната българска изцепка. Но докато не се научим да спазваме правилата и знаем, че ще ни се размине – вятър ни вее на някакъв кон.“
