Али Шуган – лечителя от Копринка: Не можем да живеем без да сме част от проблемите на живота и от решенията им

Али Шуган е роден в Якоруда на 3 декември 1977 година. Живее в село Копринка край едноименния язовир, близо до Казанлък. В последните години името му нашумя не само в региона, но и в цялата страна заради специфичните му, основани на психологическото въздействие методи на лечение. ЗАРАТА ви предлага едно интервю с г-н Шаган, разкриващо философията му за здравето и живота.

Г-н Шуган, какви заболявания лекувате?

– Нека да уточним термина – не лекувам, а изцелявам. Използвам психологически метод на повлияване, оказващ въздействие върху проблеми на стресова, емоционална, психическа и нервна основа. Чисто физиологически увреждания няма как да бъдат целени по този начин – примерно физически травми, счупване, натъртване, изгаряне, ухапване, нараняване, отравяне и т.н. Наблюденията и практиката ми сочат обаче, че близо 80% от здравословните проблеми на хората, особено в начален стадий, както и семейните, междуличностните проблеми, които пряко влияят на качеството на живота на всеки човек, се коренят в психиката.  Всеки ден се уверявам, че древната поговорка: „Здрав дух – здраво тяло“ е абсолютно вярна. Психоемоционалното ни състояние определя какви биохимични процеси протичат в организма, определя излъчването ни, активността на биополето ни, ако щете.

Как се отнасяте към традиционната медицина?

– Уважавам я, разбира се. Колкото и често да се твърди, че традиционната медицина не лекува причините, а потиска симптомите, произтичащи от заболяванията, за мен полезността и надеждността й са вън от съмнение. При много болести друг начин няма поне на този етап, а в добро партньорство и взаимно допълване на дефицитите с психологическия метод, който използвам, резултатите са изключителни. Нека да дам пример: ако лекуваш зъбобол с аулин, може и да спре болката, но докато не отидеш на добър зъболекар, проблемът ще си остане и ще се влоши.

Какво в поведението на хората, търсещи помощ от Вас ви изненадва?

– Това каква огромна част от тях, идвайки при мен очакват моментален резултат – едва ли не чудо. А чудеса няма. Природните закони си действат винаги и на всички нива. В този смисъл, в колкото по-начален стадий и отскоро е едно заболяване, толкова по-бързо ще се повлияе. За едно дългогодишно, хронично заболяване, усилията са много повече, съответно времетраенето на изцелението, а резултатите са далеч по-слаби или дори несигурни. При моя метод, точно като при хомеопатията, също е валиден „Закона за изчистването“, т.е. преминаване на лечението през остра фаза на реакция на психиката, съответно на организма, чието предназначение е да изтласка стреса навън и да го намали до приемливи, здравословни или поне управляеми нива. Този вид кризи не са страничен ефект, а са естествен процес на изхвърляне. Човек трудно се разделя психологически с привички, с неща, които е приел като ежедневие, дори когато го убиват. Идеалният вариант, разбира се, е пострадалият да вярва на лечителя си и да има мотивацията с търпение да измине стъпките до резултата. Понякога няма как лечителят да разчита на лично и разумно решение на пострадалия – имал съм случай на хиперактивни деца, на умопомрачени хора, които не могат да се контролират сами… Тогава родителите, близките вземат тези решения.

С други думи не говорим при Вас за използване на плацебо ефект, а реална, ефективна форма на повлияване?

– Да. В плацебоефекта няма нищо лошо, напротив, но той е твърде недостатъчен при сериозни проблеми.

Често „зареждам“ вода с определени текстове за някои пострадали, които не могат да дойдат лично при мен, някой дори са в пълно неведение за това, което правим за тях. Търсили са ме и близки на 6 души в кома. Става въпрос не някой просто да се успокои, че има някакво действие за него, а се използват много добре познати в древността начини, които днес някъде сме позабравили, но другаде си съществуват и са действена форма на помощ. Доказаха го и тези мои 6 случая, с много успешно въздействие върху излизането от това състояние. Е, едно момче, което беше 46 дни в кома излезе в будна кома с тенденция на психо емоционални и физически подобрения, т.е. не може да се каже, че е излекувано, но е стъпка напред и е жив.

Мислите ли, че психологическият Ви метод е приложим и при хора с рак?

– До известна степен. Мозъкът, психиката ни, управляват тялото и жизнените му функции. Един устойчив човек има много по-големи шансове от един лабилен психически човек, ако разбира се, става въпрос за ранна фаза на заболяването и ако то се лекува и с традиционните методи. При напреднал стадии с поражения върху жизненоважни органи, не може да се говори за реална помощ и въздействие. В най-добрия случай може да се говори за психологическа подкрепа. Аз съм реалист, съзнавам докъде мога да съм полезен и естествено най-ефективна е помощта ми при не напреднали състояния на тежки депресии, психически разстройства, стрес, прекомерно напрежение и душевна потиснатост, както и произтичащите от тях органични поражения – туморни образования, автоимунни заболявания и дори семейни проблеми, стига да не са крайно влошени. Особено добър успех имам с т.н. каръци – хора, които са убедени, че не им върви и сякаш сами привличат лошото.. Любопитно е, че има конфликт на желанията им. От една страна желаят всичко да им се подрежда, съзнават колко е важно за тях това, а от друга неувереността, потиснатостта, периодичното отчаяние и отрицателно отношение, като цяло подсъзнателните страхове и блокажи надделяват именно тогава, когато назрява обстановка за реализация на успеха. Подсъзнателните процеси контролиращи поведението и излъчването ни в живота се регулират единствено с психологически способи и методи. Не можем да живеем без да сме част от проблемите на живота и от решенията им. Всеки търси според своите представи начини как да се справи с тях и когато се окаже безсилен търси по компетентни лица в това отношение.

– Как изобщо човек като Вас – известен арабист и анализатор, е решил да се занимава и с изцеление?

– Работех в Брюксел преди години. Дъщерята на работодателя ми страдаше от много тежка мигрена. Бе останала без коса и вежди на стресова основа. Веднъж предложих на него и съпругата му да опитам да помогна на момичето. До този момент помагах само на мои близки и неколцина приятели. След кратък размисъл, приеха първо съпругата – жените по-лесно приемат нетрадиционното, а и не виждаше какво би могло да навреди повече. За радост след 4-тата процедура главоболието изчезна. След месец косата започна да расте – фоликулите на косъма се бяха възстановили. Случи се нещо добро. От този момент работодателят ми ме повика и ме посъветва да развивам дарбата си като продължавам да помагам на все повече хора. Тогава бе първата ми стъпка към изцелението на някого извън най-близкия ми кръг и първата ми мотивация още по-задълбочено да развивам способностите си. По онова време помогнах и на други хора. За много хора постиженията ми са основани на чудеса. Мога да споделя, че се основават на комбинацията между древно знание, опит и дарба.