Той се е посветил на често подценявано и неразбираемо за широката публика съвременно изкуство. Но пърформанс арт е единствената форма, която му дава необходимата свобода да изрази идеите си и да осъществи връзката със зрителя, на която държи.
Той е Михаил Михайлов, който ще представя България на 59-ото Венецианско биенале. Неговият проект „Ето къде си“ с куратор Ирина Баткова беше избран в конкурс сред 17 проекта. Участието на най-стария и престижен форум за съвременно изкуство, основан още през 1895 г., е чест, но и предизвикателство, защото е едно от местата, които представят световните тенденции в изкуството.
Михаил Михайлов е роден през 1978 г. във Велико Търново. От малък има артистични наклонности, но родителите му настояват да го запишат в училище с математически профил. Баба му обаче вижда колко нещастен го прави това и ги убеждава да му позволят да се развива в изкуството. Учи във Факултета по визуални изкуства във Велико Търново от 1999 до 2004 г., където специализира живопис.
Заминава да следва история на изкуството във Виенския университет през 2002 г. Там разбира, че живописта не му стига, за да изрази себе си. Затова започва да експериментира с така наречените градски намеси и пърформанси. От 2006 г. до 2009 г. работи в сътрудничество с артистичната група Gelitin. През 2007 г. участва в лятна академия „Ситуация и спектакъл“ в Центъра на Паул Клее, Берн.
Между 2007 и 2021 г. той работи основно в Париж и австрийската столица. Има над 100 участия и проекти, както и 14 самостоятелни изложби в различни градове по света. Печели наградата Drawing Now, Париж (2018), както и Австрийската държавна стипендия за визуално изкуство през 2017 г. и Австрийската награда за графика (2015).
При пърформанс творецът е не само художник, но и актьор, участващ в творбата, фотограф, оператор, архитект, дизайнер и така нататък. Михайлов използва различни художествени похвати като рисуване, инсталация, пърформанс и видео.
„Това, което днес ме занимава, е темата за човешкото съществуване, темата за това кой съм аз, кои сме ние и по какъв начин сме свързани един с друг, и за какво трябва да се грижим в нашето бъдеще“, казва Михайлов, цитиран от БТА.
Една от последните му изложби – Self-Brainwashing – се проведе през лятото на 2021 г. в София, в „Галерия +359“, известна като Водната кула в Лозенец. Това е и един от проектите, по които работи с Ирина Баткова, кураторът на изложбата му на предстоящото Венецианско биенале.
Тук той използва цялото физическо пространство на галерията. На входа посетителят е посрещнат от огромно количество бяла пяна, която го спира да види изложбата, освен ако не се облече в бял защитен костюм. А така зрителят „става част от застиналата белота“ вътре в галерията. Още много изненади очакват посетителите, чиято цел по думи на Михайлов е да поставят под въпрос стабилността на възприятията и до каква степен те са свързани с индивидуалния опит и знание.
Друг проект на Михайлов, осъществен през 2019 г. в Париж, ще бъде част и от изложбата му на биеналето. Headspacing#3 е пърформативна инсталация. Тук артистът и зрителите стават част от творбата. Който вкара главата си в бялата фуния, започва да наблюдава случващото се в изложбената зала. Едновременно с това той самият става част от изложбата за посетителите вътре, които възприемат главата му в бялата фуния като част от творбата. По този начин Михайлов задава въпроси – къде започва и къде свършва изкуството и доколко са зависими един от друг създателят и посетителят.
„Всичко в изкуството, без значение дали е рисунка, изпълнение или инсталация е първо в главата“, пише той в сайта си.
„Когато рисунка/дизайн/архитектура/всичко взаимодейства с нас, дали вече е част от нас в този момент?“, пита Михайлов.
За проекта „Ето къде си“, с който той ще представя България на Венецианското биенале, Михайлов отделя много време да изучава самото изложбено пространство. То се нарича „Спацио Рава“ (Spazio Rava) и се намира в централната част на Венеция в квартала Сан Поло на „Канале Гранде“, близо до моста Риалто. По думите му самата сграда ще бъде използвана като част от изложбата, а творбите ще са част от физическото пространство, в което тя се намира.
