Като част от групите Cream, The Yardbirds и Derek and the Dominos, Ерик Клептън е въведен в „Залата на славата на рокендрола“ цели три пъти.
Смятан е за един от най-успешните и влиятелни китаристи в рок музиката. Той се класира на второ място в списъка на Rolling Stone за „100-те най-велики китаристи на всички времена“ и на четвърто място в класацията „50-те най-добри китаристи на всички времена“ на Гибсън. Обявен за номер пет в списъка на списание Time за „10-те най-добри китаристи на електрическа китара“ през 2009 г.
Ерик Клептън е роден на 30 март 1945 г. в дома на своята баба в Рипли, окръг Съри, Англия. Майка му Патриша Клептън е на 16 години, когато го ражда. Баща му Едуард Уолтър Фрайър е канадски войник, разпределен в Англия по време на Втората световна война. Но малко преди Ерик да се роди, баща му се връща при съпругата си в Канада.
Родителите на Патриша на практика отглеждат Ерик като свое дете. Момчето расте с убеждението, че неговата майка му е сестра. Баба му и дядо му никога не го осиновяват официално, но остават негови настойници до 1963 г. Когато Ерик е на девет години, той разбира истината за своя произход. По-късно майка му се омъжва и заминава за Канада, а след това за Германия заедно със съпруга си. Ерик има две сестри и един брат. Брат му умира в катастрофа през 1974 г.
Ерик Клептън е отраснал и възпитан в среда на музиканти. Баба му свири на пиано. По-късно майката на Ерик споделя, че неговият истински баща всъщност е бил даровит музикант, който е свирел на пиано в няколко групи в окръг Съри. За разлика от него обаче Ерик става майстор на китарата.
За 13-я си рожден ден Ерик си пожелава първата китара. Тя е една от най-евтините и тъй като му е много трудно да свири на нея, Ерик я изоставя. През 1961 г. е изключен от колежа, тъй като прекарва цялото си време в свирене на китара и слушане на блус.
На 17 години Ерик става член на бандата The Roosters, която се разпада скоро след това. През 1963 г. се присъединява към групата The Yardbirds. Членовете на бандата го канят, защото по това време той е най-популярният китарист в R&B клубните среди.
Докато членува в групата (18 месеца) се появява и псевдонимът му Slowhand (Бавната ръка) и записва първите си албуми: „Five Live Yardbirds“ и „Sonny Boy Williamson and The Yardbirds“. Бандата обаче се обръща към комерсиалното звучене и Ерик я напуска, защото е убеден, че неговият музикален път е пътят на блуса.
Като член на групата John Mayall’s Bluesbreakers Ерик Клептън получава и втория си псевдоним „God“ (Бог). Прозвището му идва от графит на стената на метростанция в Лондон, на която негов почитател написва „Ерик е Бог“. Присъединява се и към други групи, но през 1970 г. излиза първият му самостоятелен албум „Eric Clapton“.
Той не е само брилянтен изпълнител и музикант, но и композитор. Помага на много свои колеги за техни проекти. Например през 1968 г. записва солото на китара за композицията на Джордж Харисън – „While My Guitar Gently Weeps“. Двамата музиканти са много близки приятели, но това приятелство е подложено на сериозно изпитание, когато Клептън се влюбва в съпругата на Харисън – Пати Бойд. На нея Ерик посвещава две от най-известните си песни „Layla“ и „Wonderful Tonight“.
Ерик и Пати Бойд се женят през 1979 г. Бракът им продължава 10 години и вкарва музиканта в една от най-тежките депресии в живота му. По време на този брак Ерик Клептън има връзки с други жени. От аферата му с италианската телевизионна звезда Лори Дел Санто през 1986 г. се ражда синът му Конър. Детето умира при трагичен инцидент на 20 март 1991 г., когато пада от 53-я етаж на жилищна сграда, където живее с майка си. Скръбта от тежката загуба Клептън излива в „Tears In Heaven“.
Тази песен, както и излезлият през 1992 г. акустичен концертен албум „Unplugged“ спечелват 5 награди „Грами“. Песните “Signe”, “Circus” и “My Father’s Eyes” Ерик Клептън също посвещава на сина си.
По онова време Пати Бойд все още не знае, че преди години Клептън е станал баща на дъщеря на име Рут, която се ражда по време на аферата му с мениджърката на звукозаписно студио Ивон Кели през 1984 г.
Пати Бойд и Ерик Клептън се развеждат през 1989 г. През 2002 г. Ерик се жени за Мелия, която е с 31 години по-млада от него. Двамата имат три дъщери.
Много от тези моменти от живота на музиканта са описани в неговата автобиография Клептън: Автобиографията, която излиза през октомври 2007 г. Тя е публикувана на дванадесет езика и се нарежда сред най-продаваните книги в света. Там за Пати Бойд Клептън пише:
„Колкото и да се опитвам, не мога да я излича от ума си“.
Другата голяма страст в живота на Ерик Клептън са китарите. В своята музикална кариера той е използвал огромна селекция от китари, включително модели на Gibson, като Les Paul, SG и ES-335, както и основните модели на Fender – Telecaster и Stratocaster. Fender, Gibson и Martin са произвели ограничени серии от модели с подпис на музиканта.
През 2018 г. Ерик Клептън признава пред BBC Radio 2, че има сериозни здравословни проблеми и дори губи слуха си, но няма никакво намерение да спира да прави музика и да изнася концерти на живо. Предполага се, че причината за загубата на слуха му е обичайната практика на Клептън винаги да увеличава усилвателя си „до 11“, което означава винаги да свири на максималната възможна сила на звука. Постоянното излагане на толкова силен шум, особено в по-малки студийни пространства, води до трайна загуба на слуха.
„Единственото нещо, което ме притеснява сега, е да съм в 70-те години [от живота си] и да съм [все още] способен“, казва той.
Макар че в началото на 2023 г. музикални издания отново писаха за влошеното здравословно състояние на музиканта, той продължава да изнася концерти. През април са обявени няколко дати за негови изпълнения в Япония, а през септември на Клептън му предстоят и пет концерта в САЩ.
