Липсата на възможност за провеждане на ефективно разследване срещу главния прокурор и силното му влияние при взимането на кадрови решения във Висшия съдебен съвет (ВСС), включително и по отношение на съдии, все така будят безпокойството на Европейската комисия (ЕК).
Това става ясно от втория доклад за върховенството на закона в Европейския съз (ЕС), в който на България са отделени малко повече от 20 страници. Основните теми, върху които Брюксел съсредоточава вниманието си са състоянието на съдебната система, борбата с корупцията и медийната свобода.
В началото на частта за България европейските експерти обръщат внимание на прокараната от ГЕРБ в края на 44-тото Народно събрание поправка, чрез която беше създадена нова фигура на висш обвинител, компетентен да разследва единствено главния прокурор и заместниците му. Повечето от законовите разпоредби, регламентиращи правомнощията му обаче бяха атакувани от президента Румен Радев пред Конституционния съд и той ги отмени като противоречащи на основния закон.
Авторите на доклада обръщат внимание на този развой и за пореден път подчертават, че „липсата на възможност за ефективно наказателно разследване по отношение на главния прокурор и неговите заместници е дългогодишен въпрос, повдигнат не само от ЕК, но и от Европейския съд по правата на човека и Съвета на Европа“.
Проблемът с безконтролността на главния прокурор беше изведен на челно място и в първия доклад по новия общ европейски механизъм за наблюдение, представен в края на миналия септември.
Разширяване на съдебния контрол
В документа се припомня и становището на Комитета на министрите в Съвета на Европа от 11 март, в което беше отбелязано „значението на намаляването на влиянието на главния прокурор в рамките на прокуратурата, ВСС и магистратурата, така че да позволи прилагането на ефективен механизъм за разследване, включително чрез разширяване на съдебния контрол над отказите на прокуратурата за образува досъдебни производства“.
„Опасенията, свързани със състава и функционирането на Висшия съдебен съвет, остават“, допълват от Еврокомисията.
Оттам отбелязват, че въпреки разделянето на ВСС на съдийска и прокурорска колегии, „участието на прокурорите и по-специално на главния прокурор в управлението на съдиите продължава да поражда загриженост“.
Докладът се спира и на практиката за командироване на магистрати като алтернатива на повишението им чрез конкурси. Авторите му посочват, че „ситуация, при която не се извършват редовни конкурси за повишаване, може да повлияе на независимостта на съдебната власт“.
Борба с корупцията
По отношение на борбата в корупцията докладът припомня, че в България от няколко години действа Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ). Към нея е добавена и основната роля в разкриването и наказването на подобни престъпления, която имат специализираните прокуратури и съдилища.
На фона на многообразието от специализирани структури в тази сфера обаче през миналата година Върховният касационен съд е произнесъл само 19 окончателни присъди за корупция в България. Нито едно от тези дела не е било срещу представител на високите етажи на властта.
Европейските експерти отбелязват също, че сред представителите на бизнеса се запазва разбирането, че корупцията в публичният сектор остава висока. Като доказателство за това се споменава докладът на Трансперънси интернешънъл, в който България се нарежда на 69-то място в света и на 19-то в ЕС по нива на корупцията, което е неизменна тенденция в последните пет години.
Специално се посочва препоръката на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) за възстановяването на 6 млн. евро заради злоупотреба с власт в едно от министерствата, които тогава бяха част от третия кабинет на Бойко Борисов. Става въпрос за поръчката на службни коли от МВР, която привлече вниманието на ОЛАФ заради данни за злоупотреби.
Евроекспертите подчертават още, че са открити „лимитирани доказателства“ относно ефективността на мерките, взети по отношение на борбата срещу корупцията в публичната администрация. В доклада се критикуват още липсата на регулация на лобизма и законодателство, защитаващо хората, които подават сигнали за корупция.
Медийна свобода
ЕК определя като тревожна продължаващата тенденция за политическа намеса в работата на медиите в страната. Като причина за тоа е посочена липсата на законодателство, което да забранява политици и партии да бъдат собственици на медийни групи, вестници и телевизии. По този повод Брюксел подчертава, че решаването на този проблем е приоритет в плана за действие на българските власти до 2030 г.
Наред с политическите намеси в медийната свобода, в доклада се казва, че в страната продължават да съществуват притеснения за работната среда и безопасността на журналистите. Като все така сериозни проблеми са изведени затрудненият достъп до публична информация и автоцензурата.
В последната година са регистрирани шест случая на атаки и тормоз над журналисти, включително побоят и задържането на Димитър Кенаров от полицията по време на антиправителствен протест в началото на миналия септември.
Като причина за притеснение е посочена и липсата на прозрачност по отношение на собствеността на медиите. Споменава се също, че концентрацията на медийна собственост, до която се стигна след продажбата на двете най-големи медийни групи през 2020 г., може още повече да влоши ситуацията.
Проблем, който продължава да не е решен е и липсата на ясна регулация и прозрачност по отношение на предоставянето на държавни средства за реклама в медиите.
Сред останалите проблеми, регистрирани от Европейската комисия, попада практиката на 44-тото Народно събрание да приема законови поправки през преходните и заключителни разпоредби на други нормативни актове. Европейските експерти подчертават, че по тази начин са се правили изменения без те да бъдат подложени на публичен дебат и без да има оценка за въздействието им.
