Защото мене ме калайдисаха. Не е скъпо. Тъй, както беше и в нашите времена. Струва само 50 стотинки – малко повече от един преоценен хляб от будката на улица „Георги Димитров”, или както сега й казват.
[ad id=“225664″]
Не ми се вярва да не знаеш къде се намира, защото макар и да си бил навремето ударник в чугунолеярната, твоята отливка днес напълно е загубила своето лъщене. Тя има непрекъсната нужда от калайдисване, докато заблести като тиган на месечина, който трябва да пълниш със стотинки. От ония новите монети, които можеш да виждаш, но не ги чуваш, защото вече не звънтят…
Но – на думата. Калайдисаха ме. Засега – само веднъж, но разбрах, че според управията ни, в качеството си на платци сме овехтели и погрознели толкова много, че се налагало да ни калайдисват цели 12 поредни пъти през годината.
[ad id=“263680″]
Отидох да си купя предплатена карта за градския транспорт в Стара Загора. На гишето се мъдри ценоразписът – съответно 10, 15 или колкото ти кажат там лева на месец, обаче без стотинки отгоре. Но това, че допълнителните стотинки не са обявени, съвсем не означава, че няма да ти ги поискат и вземат – такива са времената днес.
– О, да! – възкликнах в мой стил. – Ще трябва да платя още 50 стотинки за калайдисване…
– Не бе, другарю – обади се един съвестен акран зад гърба ми. – Казва се ламиниране!
– Тъй ли? Гледай ти колко много се е променил българският език!
