България ще бъде втората най-облагодетелствана страна-членка на ЕС след Хърватия от новия план на Европейската комисия, наречен „Следващо поколение ЕС“, представен в Европарламента от председателката на комисията Урсула фон дер Лайен.
Планът е за 750 млрд. евро, като 500 млрд. от тях ще се дават като грантове, а 250 млрд. – като заеми.
„Парите ще се набират, като временно се повиши таванът на собствените ресурси, което ще позволи на Комисията да използва своя изключително силен кредитен рейтинг, за да заема средства на финансовите пазари. Това е неотложна и изключителна необходимост по време на неотложна и изключителна криза. „Следващо поколение Европейски съюз“ ще инвестира в поправката на нашата социална машина, в защитата на Общия пазар и ще помогне за връщането на баланса в Европа“, посочи фон дер Лайен пред европейските депутати.
Бърз прочит на схемата от старши икономиста на Институт «Отворено общество» Георги Ангелов показва, че «България може да получи около 15 милиарда евро от фонда за възстановяване на Европейския съюз, а ще трябва да внесе само 3.3 милиарда. При това, 15-те милиарда ще могат да се ползват веднага, а вноската от 3.3 милиарда ще се дължи след 20 години, че и повече».
Действително, според разчетите на «Следващо поколение ЕС» България може да получи 19,3% от БВП, равни на 15 млрд. евро, при вноска от 3,3 млрд. евро (виж стр. 52). Същата сума – 15 млрд. евро, може да получи и Хърватия, но те ще се равняват на 22,4% от БВП, а вноската ѝ ще е 2,9 млрд. За сравнение Румъния може да очаква 9,4% от БВП, равни на 33 млрд. евро при вноска 12 млрд. евро.
За 8-те години от членството на България в ЕС държавата е внесла в бюджета на общността 6,2 млрд. лева, а е получила 20,9 млрд. лева, съобщи bTV като се позовава на писмен отговор на финансовия министър Владислав Горанов до депутат от ГЕРБ.
Средствата са предоставени по европейски кохезионни и структурни фондове, по Програмата за подпомагане изпълнението на Шенгенското споразумение, по Програмата за развитие на селските райони и рибарството и други европрограми.
„Ползите от членството в ЕС не се ограничават само до подобно счетоводно отразяване и баланс, а включват и допълнителни положителни ефекти, каквито са икономическата интеграция, ползите, свързани с общия вътрешен пазар, политическата стабилност и сигурността”, подчерта още той.
Ikonomist.bg, Investor.bg
