Прости Господи нищите духом, онези които зачитат 1000-годишно решение, продиктувано от борбата за власт на Църквите над умовете и сърцата на хората, но най-вече за територии, и нямат силата да зачетат Живота в Мир, както направиха всички други вероизповедания заедно – Католическа църква, Арменска църква, Еврейска, Евангелска, Мюсюлманска! Направиха го в България – не другаде!
Между другото Вселенският патриарх се моли заедно с папата – той явно знае да отделя важното от маловажното и най-вече, защото не е слуга никому.
Прости Господи тесните души на обидените от дипломатическа грешка (пък и нарочна да е ), които нямат силата да поставят на везните толкова благородство, че обидата да се превърне в победа на гостоприемството и любовта, завещани като повеля от дедите ни още, над дребните страсти чиновнически!
Прости Господи най-вече пастирите, които вместо да водят своето паство, се оказаха неспособни дори да го следват! Защото душите, за които се борят, бяха там – със събратята си от всички религии снощи и с тях се молиха за мир, добро и любов. Но ни един от духовниците ни православни, не се оказа с достатъчно дух, поне да бъде с тях.
Прости Господи на подчинилите човеколюбието ти на заповеди човешки и недостойни, защото отхвърлят най-святото ти послание – за Любов и за живота като ценност исконна!
Помни Господи и почети, молим те, онези наши пастири православни, които са водили духа български през историята и времето към величие, дори когато това е означавало да захвърлят расото, за да останат истински верни на повелите ти.
Говоря за онези, създали у българите представата за истина и святост, родила площада с храмовете на различните вероизповедания, избран за молитвата снощи, която трябва да окрили и поведе света към добро и мир. Да поведе света от тук – от България към добро и мир, уви без православните ни „пастири“, но пък с православните българи.
И няма оправдание: грешки, събори, разделения – много дребни са, пред Голямата Обща молитва за МИР. Затова им прости, Господи!
Достатъчно е, че ние няма да ги помним, защото не видяхме лицата им пред света и светът не ги видя като духовници.