„Гардиън“: Руският ракетен удар на жп гарата в Краматорск е акт на варварство, който не може да бъде опростен.
Колко още такива зверства трябва да се случат, за да признаят западните лидери, че украинската им стратегия се проваля? Още колко деца трябва да умрат, преди НАТО да спре да се оправдава за бездействието си? Колко време ще мине преди Джо Байдън, Борис Джонсън, Олаф Шолц и останалите да се изправят пред избор, който изглежда неизбежен: да се намесят директно или да загубят?
Това са неудобни, страшни въпроси. Но с експлозията на всяка ракета, с всяка незаконна касетъчна бомба и артилерийски снаряди, с всяко извършено военно престъпление, става все по-трудно оставянето им без реакция. Санкциите срещу Русия и оръжията за Украйна се описват като безпрецедентни, като общ успехна западните правителства. Те си се хвалят едни други колко добре се справят. Но това не работи. Владимир Путин е определен като военнопрестъпник и изолиран. Финансовите му резерви бяха замразени, а поддръжниците му бяха наказани. Стратегическите цели на Москва не бяха постигнати, дискредитираната й армия се оказа една варварска тълпа, а военните й цели са в руини – като Мариупул или Харков. Русия търпи неизброими дългосрочни икономически и репутационни щети.
Но На Путин не му пука. Той не спира. Няма и индикация, че възнамерява да го направи в бъдеще. Добронамерените опити да се говори с него се провалиха, и бяха използвани от Кремъл за маскировка и печелене на време. Надеждите, че вътрешната опозиция ще го отстрани, остават само надежда. Междувременно смелите граждани на Украйна чакат следващия ужасен удар, а техният президент моли за повече оръжия, повече помощ, повече от всичко.
Руските „чудовища“ са отговорни за клането в Краматорск, заяви украинският президент Зеленски. То беше част от преднамерена стратегия за изтребване на цивилното население и създаване на изгорена земя. „Те не са изоставили методите си. Те нямат силата и смелостта да се бият с нас на бойното поле, те цинично унищожават цивилни. Това е зло, което няма граници. И ако не бъде наказано, то никога няма да спре“, каза Зеленски.
Той е прав. Разбира се, че е прав. Всеки, който гледа телевизия или чете нецензурирани вестници и социалните медии знае, че е прав. Както и всичките 30 държави от НАТО. Но дори осъждайки Краматорск, Буча и друга недопутими действия на руската армия, на милиони незащитени украинци се казва да очакват нещо още по-лошо – масирана офанзива в Източна Украйна от подсилени руски сили.
Преди това, под погледа на Запада, Путин остави следвана дилема за украинците: да избягат, за да спасят живота си или да бъдат изнасилени, измъчвани и убити. Такова варварство не може да се толерира. Продължаващите срамни и неубедителни призиви на Запада са неприемливи. Колкото по-скоро Бидън и останалите спрат да си кършат китките и започнат да вземат решения, колкото по-добре. Въпреки че това е правилното нещо, вчерашното показване на солидарност от страна на Борис Джонсън в Киев няма да промени изчисленията в Москва. Путин управлява чрез страх. Така че той трябва да бъде изплашен в отговор. Той не иска битка със Запада, камо ли трета световна война – последното извинение на НАТО за отказа си се изправи срещу него. Знае, че ще загуби. Това го плаши.
Ето и някои тежки решения, които западните лидери трябва спешно да обмислят. Първо, пряка намеса за създаване на безопасна зона в Западна Украйна, където бежанците биха могли да се разположат, вместо да бягат в чужбина. Уведомете Москва предварително за местоположението на тази зона и нейните граници. Дайте й ясно да разбере, че тя ще бъде защитена от военновъздушните сили на НАТО и наземните войски, поканени от Киев.
Второ, поемете защита на все още свободната Одеса. Изпратете военноморски сили в международни води в Черно море и предупредете Русия за необходимостта от спиране на крайбрежния обстрел или в противен случай ще бъде изправена пред сериозни последици за нея. Трето, кажете на Путин, че ако артилерийските и ракетните му части отново стрелят по цивилни, както в Краматорск, те ще бъдат считани от НАТО за законни военни цели. Четвърто, дайте изтребители и танкове на Киев. Пето, блокирайте целия износ на руски изкопаеми горива.
Това са радикални решения. Рисковете са очевидни. Но единствената алтернатива е безкрайната касапница. Ако Западът е сериозен в желанието си за спиране на войната, тези и подобни решителни действия биха могли да са единственият възможен изход.
Източник: в. „Гардиън“, превод: Zonanews
