В редакционната поща на ЗАРАТА получихме разказ от нашата читателка, подписала се с името Иванка Узунова, която в неделния следобед става свидетел на грозни сцени в градски парк „Св. Игнатий Старозагорски“, популярен сред старозагорци повече като „Градинката на Пиперка“.
„Здравейте, искам да споделя възмущението си от нападението на цигани в централните части на Стара Загора. Уточнявам, че нямам нищо против работещите и честно изкарващи хляба си от този етнос. Въпреки, че в Чистотата работят предимно цигани, които рано сутрин те будят с метлите в ръце и чували, запасани на кръста. В типичния си стил на говорене с изкрещявания, провлачвания и фалцети по две и по повече се разправят от далечни разстояния, метейки и разпределяйки си работата, както и коментирайки случки от ежедневието си, което щем не щем разбираме още в 6 часа.
[ad id=“236999″]
Но искам да разкажа за една друга грозна сцена, разиграла се в градинката на Пиперка в късния следобед на миналата неделя. Изведох малките си деца да поиграят към 17 ч. Малко след това в далечния край от мен в градинката се чуха викове и крясъци. Забелязах групичката, която вдигаше децибелите. Изрусена циганка на около 30 години крещеше неистово. В интерес на истината не разбрах кой и за какво я беше разпалил така. Чуваха се само нейните крясъци: Българите сте наркомани, ще ви убием и ред заплахи и грозни думи, които не ми се иска да цитирам. В ръцете ѝ имаше бебе, което пищеше, до нея вървеше момче на възраст около 15 г., а с тях беше и една по-възрастна жена (разбирайте някъде към 45). Вероятно момчето също беше на младата циганка, както и бебето, а другата е някоя от бабите. Направиха валянката в градинката и тръгнаха да се изнасят, като 5 минути изрусената крещеше назад, спирайки се и махайки театрално с ръце.
[ad id=“225664″]
Бяха чисто облечени, вероятно са искали и те като останалото гражданство да заведат децата си в парка, всичко добре, ама се стигна само до доброто желание. Не ги снимах, защото първо бяха далеч и второ – не се знае, ако ме видят какво щеше да ми се случи. Всички гледаха от пейките и никой не посмя нищо да направи, а и какво ли би могъл. Истината е, че става ужасно… Във всяка група има черни овце, не казвам, че няма скандалджии и всякакви и сред нас, но случките с вандалстващи и „оперени“ цигани стават наше ежедневие…“
