Вместо да се зарадват на обилното количество информация в интервюто на Цветан Василев, българските власти казват: дайте да не го слушаме, той самият е престъпник. Не знаят ли колко полезни са информациите на „инсайдери“?
Анализ от Татяна Ваксберг:
Ако ФБР беше като МВР, досега внуците на Ал Капоне да са превзели Белия дом. Вижте само как реагира МВР, когато човек, вътрешен на българската мафия, започва да разнищва бившите си съзаклятници. Вместо да се зарадва на обилното количество информация и да започне да я разследва, МВР казва: дайте да не го слушаме този човек, той самият е престъпник.
Представяте ли си как ФБР казва нещо подобно за Никълъс Калабрезе примерно, който издаде трима чикагски мафиоти, включително и собствения си брат? Интересно дали американските служби са знаели, че същият този полезен на следствието Калабрезе е участвал в убийството на десетина души? И дали случайно са се досетили, че и той е като хората, за които “пропява”? Тези наивни въпроси са в центъра на сюжета на име “инсайдер”: вътрешният човек, т.нар. инсайдер, винаги е замесен в онова, което издава. Винаги. И винаги “пропява”, когато е притиснат до стената. Когато се страхува за живота си или за живота на своите близки.
Шест примера
Историята е пълна с примери за това как мафиотски образувания стават обект на разследване тъкмо благодарение на инсайдери. Ето няколко от тях:
– Джо Валачи. Първият човек, заявил, че мафията съществува и се самонарича “Коза Ностра”. Дава показанията си, докато е в затвора – защото е притеснен, че може да бъде убит. И/или за да избегне ново съдебно преследване за убийство. (1960-те години)
– Антъни Ротондо. Съчастник в поне три убийства. Обръща се към ФБР, след като е убит баща му – капо на фамилията Де Кавалканте. Показанията му включват информация за това как неговият клан е погълнат от нюйоркския Гамбино. (80-те и 90-те години на миналия век)
– Робърт Кули. Син и внук на полицаи. Адвокат на мафията и приближен на босове от Илинойс, свързани с Демократическата партия. Сам предлага помощта си на властите, след като затъва в дългове, натрупани от хазарт. Показанията му водят до осъждането на 24 корумпирани съдии, прокурори и полицаи. (1980-те години)
– Фреди Скапатичи. Висш кадър на Ирландската републиканска армия (ИРА). Задачата му е да проучва бойците на организацията за евентуални връзки с британското разузнаване. В действителност обаче самият той е агент на същото това разузнаване. Твърди се, че е предал на британците данни за поне три отвличания. Той им предлага услугите си, след като вижда заплаха за сигурността си в ИРА. (80-те и 90-те години на миналия век)
– Човек без име. Ливански гражданин, работил заедно с френските полицаи по залавянето на Карлос Чакала и убит от терориста. По-късно Чакала е осъден тъкмо за това убийство. (1990-те години)
– Драган Василкович. Командир от сръбската армия, дал показания срещу своите „колеги” и отказал се от тези показания в рамките на едно и също дело. Въпреки крайно ненадеждните твърдения, фактите от показанията са впоследствие разследвани и водят до установяване на отговорността на сръбската армия в югославските войни. (първото десетилетие на 21 век)
В случая с бившия български банкер Цветан Василев не става дума за убийства, нито за чикагската мафия, нито за цяла армия като ИРА, нито пък за войни като югославските, но въпреки това примерите са от един и същ порядък. Във всеки от тях става дума за “инсайдерството” и за ролята на вътрешния човек в разследването. Цветан Василев е в класическата роля на инсайдер, уплашен за сигурността си. И е излишно да се доказва, че твърденията му би трябвало да са важни за всеки адекватен следовател.
Татяна Ваксберг
Най-съществената новина
Василев казва следното: точно тези прокурори, министри, депутати и бизнесмени са част от неуловимото понятие “мафия”, а аз ви разказвам пример по пример как точно го правят. Който смята, че тези твърдения могат да бъдат подминати, сам би трябвало да се превърне в заподозрян номер едно. Вътрешната министърка Румяна Бъчварова например, с нейната въздишка, че не можем „да вярваме на този човек, след като той излъга толкова много българи”. Като че ли някой е обявил Василев за божество…
Интервюто на Цветан Василев съдържа само един елемент, който го вади от поредицата случаи с “пропяли” инсайдери. Интервюто не е дадено там, където трябва – пред следовател. Василев говори пред микс от медия и неправителствена организация – сайта ktbfiles.com, който може да разчита на авторитета на обществени фигури, незамесени в аферите, за които Василев говори. Докато „пропелият” вътрешен човек играе обикновено ролята си на закрито – в кабинета на следователя или прокурора. Тоест – там, където думите му ще бъдат чути и евентуално ще предизвикат адекватни действия. Цветан Василев очевидно смята, че в кабинет на българска институция няма да получи нито едното, нито другото. И това като че ли е най-съществената от всички новини, които произведе интервюто му.
