Разводът е изключително тежка стъпка за всеки човек, но най-тежко е когато са засегнати и децата. В днешно време все повече психолози се сблъскват с една изключително сериозна ситуация при развода в семейството — отхвърлянето на бащата.
Руската психоложка. В. М Луковникова в статията си „Отхвърленият баща” поставя във фокуса на вниманието един много сериозен проблем–отхвърлянето на бащата. Момиченце на 6 години с нарушения на съня, липса на концентрация и невротично поведение твърди, че е щастливо, че са изгонили бащата–той не става за нищо, той е лош човек и семейството е по-добре без него. 14-годишен тийнейджър споделя, че не иска баща му дори да е жив. В хода на разговора с психоложката, разкрива, че се разбира добре и с двамата си родители и ги обича, но се страхува да не нарани майка си, ако признае, че е привързан към баща си.
[ad id=“225664″]
Майка на 9-годишно момченце, разказва, че то отказва да слуша каквото и да е било за покойния си баща или да говори за него. Когато психоложката му задава насаме въпроса, защо не иска да опознае баща си, детето отговаря „Искам да знам за него, искам да питам, но не бива. Когато попитам мама за него, тя започва да плаче. Затова не искам да говорим за него, за да не плаче”. Отсъствието на бащата и приобщаването му към света на детето е изключително трудна и важна задача. От самото си раждане, децата са свързани с майката и в един конфликт между родителите са обременени да вземат нейната страна при всички ситуации. Затова когато има напрежение между родителите, най-добре е да не бъдат обременявани децата. Защото поведенческия модел, който изграждат в повечето случаи е свързан със стрес, страхова невроза, нервно напрежение и други негативни емоционални състояния, които влияят пряко върху психичното им здраве.
Какво може да направите, за да предотвратите това?
[ad id=“263680″]
В случай на криза между родителите, децата не трябва да служат за психотерапевти или буфери. В никой случай не казвайте на детето „Баща ти не става за нищо!” или „По-добре да го нямаше с нас”, „Той не струва!”. Същото важи и за бащите–не вменявайте на децата представата, че майката е безполезна или не достатъчно значима–обременявате емоционално децата и ги карате да се чувстват виновни, че я обичат.
Как да подходим към детето по време на развод?
При развод, особено при тежък развод, децата имат нужда от подкрепата на двамата си родители. Опитайте се да обясните на детето, че то няма никаква вина за раздялата ви. Дайте му да разбере, че вие имате противоречия, които не могат да бъдат изгладени, затова сте решили, че е по-добре да се разделите. Но не откъсвайте детето от бащата и не се опитвайте да го дистанцирате от него. Позволете му да общува с баща си нормално.
[ad id=“236993″]
Връзката между бащата и детето
Връзката между бащата и детето се изгражда единствено посредством майката. Ако тя не позволи да се изгради нормална връзка на общуване и отношения изпълнени с любов, те винаги ще останат отчуждени. Затова не отхвърляйте бащата като фактор в отношенията родители–деца и позволете връзката помежду им да бъде пълноценна.
Източник: Жена на върха http://www.woman-onthe-top.net/
