Няма възкресение без кръст. В седмицата на страданията на Христос – за значението, което християните влагат в понятието „кръстоносене“, за това, че всеки човек може да придаде смисъл на неизбежните страдания, през които преминава в живота си, като ги посвети на цел, по-голяма от самия него. Д-р Николай Михайлов разсъждава по темата в „Нашият ден“на БНР:
Интеграцията на човек е невъзможна без организация на вътрешния живот, без неговото съгласуване около идеята за смисъл. Смисълът е това, което е по-значимо, по-важно, по-дълбоко, по-обичано от нас самите. Това, заради което ние бихме жертвали живот.
Ако човекът не знае, не познава нищо, за което би жертвал живот, той не би узнал и за какво би могъл да живее.
В състояние на крайно неблагоприятни обстоятелства човекът оцелява само ако посвети това страдание на ценност, която е по-висока от него, в името на която той трябва да оцелее.
В такъв случай оцеляването му става синоним на подвиг, на кръстоносене, ако този човек е християнин. А няма нищо по-благородно в човешкия живот от носенето на кръста, който Христос е носил преди 2000 години. Това е християнското наследство, християнският възглед върху страданието. Страданието е дълбоко осмислено, защото е носене на кръст.
А след Кръста идва Възкресението. Именно след кръста. Защото няма Пасха, няма Възкресение без жертва, без саможертва, без кръстоносене. Между тези два полюса на тържеството на великата победа и на великото изпитание на саможертвата се движи и човешкият живот.
