Да си карък си е жива болест, а и така се чувствам в днешния ужасен четвъртък – като един чисто обезумял старозагорец. Да, защото аз си живея в Стара Загора от мнооого години.
[ad id=“225664″]
Че за Каръка – тази особена и „красива“ енергия отблъсква благоприятните ситуации и води до това, че колкото и дълго да върви човек напред, в края на всеки път ще го очаква разочарование. Аз никъде не мърдах, не търсех неблагоприятности, а те сами ми се натресоха…. няколко наведнъж.
Точно така се и получава. Не стига че днес май е най-големият пек това лято, ами се оказа, че живея в едно „каре“, както го описват в предупреждението си „планираните“ изключвания от EVN, дето нямаме ток от 8,30.
Не се отпускайте, продължавам, тепърва ще описвам моите четвъртъчни неволи. Не мога да си включа климатика и кротко се обливам в пот, а звукът, който излезе от крана на чешмата ми, беше един толкова познат и хърхорещ, докарващ ме до тиха лудост. Все още тиха… Сменяли голям водопровод, значи ще я карам и на собствена миризма, която започна да се усилва с часовете.
Щраквам лаптопа – цък… Обаждам се, имам все още работещ телефон, ей Богу! В „Тракия кабел“ също нямало ток. Дообре, ще чета книга, и без това отдавна не съм го правил. Да ама чаршафа под гърба ми започна да пари и вече е дибидюс мокър. Започвам сам да не мога да се понасям.
[ad id=“236993″]
Решавам да отскоча до един приятел, когото проверих предварително – има си всички цивилизационни екстри. Плъзнах се в колата, нейният климатик не работи. Идеше ми да се изтрещя в главата, дето така и не се организирах по-рано това лято да го заредя. Нямах и лъч късмет. Стигнах до светофара до Окръжна болница. Докато дремех на червеното, гледам надолу – едни шарени лентички се веят на воля и ми преграждат ценния път към тока, водата и приятеля. По „Столетов“ пак ровят с големите багери. Затуй ще да е била липсата на водата. Писна мииии!
Завивам надясно и слизам до „Цар Калоян“, където знак ме отпраща задължително на запад, ама аз съм на изток. Дали ще ми стигнат думите, за да повторя всички мои словоизлияния?! Прегреших. Наляво един ме напсува цветисто, но аз продължих. Качих се на „Столетов“ чак по „Паисий“.
Накрая към 16 часа стигнах до моя приятел. Звъннах, а той притеснено ми отвори врата и с поглеждане назад към хола измърмори: Жената току-що си дойде. Цял ден на работа нямали вода, токът спирал, интернетът – също…
[ad id=“236999″]
Разбирам, казах, подвих си опашката и се завъртях на пета обратно към дома. Все пак в 17 часа ВиК-то обеща да пусне водата…
ПП: НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ! Емоциите ми каръшки са си мои, но „СТОЛЕТОВ“ наистина е затворена от кръстовището до болницата и надолу почти до „Майор Кавалджиев“! Ще обикаляте много, ако не предвидите това.
Айде, хаирлия да ви е вечерта поне!
