През комунизма жената трябваше да оцелява, разпъната в шпагат между изтощителното ежедневие и задължението да е щастлива. Равноправие имаше – но само на хартия. И днес май няма особена промяна, пише НЦЦ.
В обширна статия за „Нойе Цюрихер Цайтунг“ (НЦЦ) украинската културоложка и журналистка Катерина Ботанова разглежда ролята на жената в Източна Европа от първите десетилетия на миналия век до днес. Тя отбелязва като постижение еманципаторският потенциал на ранния съветски социализъм, дал избирателно право на жените още през 1917 година, както и добра за времето си система от детски градини. Ботанова обаче твърди, че този потенциал е бил задушен още по времето на Сталин. Тя посочва, че неговото наследство е изглеждало по еднакъв начин във всички страни от бившия Източен блок: избирателно право на жените, безплатни детски градини, училища и болници, но същевременно осуетяване на всякакви обществени критики и борби за женски права.
Два интересни феномена
От това произлизат два интересни феномена, пише авторката: „От една страна съществува твърдото убеждение, че жените и мъжете зад Желязната завеса са били равнопоставени. От друга страна шества разбирането, че във времето на комунизма жените – най-вече преди издигането на Желязната завеса – са живеели в нещо като истински рай по отношение на социалния пол.“
Ботанова твърди още, че социализмът е формирал един много прагматичен тип жена: „Жената като борец, жената като майка, жената като товарно магаре: тя беше длъжна някак да оцелява, разпъната в шпагат между декларираното равенство, задължението да е щастлива и едно изнурително ежедневие, което не ѝ оставаше никаква възможност да говори за ситуацията, в която се намира. Макар жените в социализма действително да заемаха ръководни постове и да работеха в традиционно мъжки сфери с тежък физически труд, те бяха отговорни и за цялото семейство, длъжни бяха да вършат цялата домакинска работа и да се грижат за децата.“
В публикацията на НЦЦ се казва още, че многото и разнообразни задължения са формирали „мъжки тип“ жена, която обаче няма правото да изразява никакви собствени желания или потребности. На подобна жена не е имало защо да се отнема дори правото на аборт, достатъчно е било да се култивира идеалът за мъжко момиче, борец по характер, което само се справя с всичко. Достатъчно е да му се остави правото на гласуване, но да му се отнеме правото да говори.
Авторката дава за пример Русия, наричайки я европейски пионер в битката срещу човешките права. Там всъщност има твърде либерално право на аборт, но същевременно и почти изцяло цензурирано обществено пространство, в което всички дейности и протести в защита на правовата държава неминуемо водят до наказание, емиграция или смърт.
Правото на аборт в комбинация с няколко много строги женски лица от правителствените среди и някои доста модерни лица от средите на икономиката лесно биха могли да ни подлъжат, че в Русия цари равноправие между половете. В същото време жените там се ориентират по някои традиционни ценности, подхранвани от консервативни социални представи и очаквания, а проявите на домашно насилие все повече се омаловажават.
А днес?
Авторката на коментара в НЦЦ твърди, че за ограничаването на женските свободи в Източна Европа няма защо да се въвежда средновековно законодателство или пък да се блокират дискусиите за женска квота и равно заплащане. Достатъчно е, пише Ботанова, да не се пипа нищо в сферата на ранното детско и училищно образование, както и в здравеопазването, и да се запази сегашното пълно мълчание по въпроса за разликите в заплащането на мъжете и жените. „Достатъчно е да не се говори за заплатите на възпитателките и учителките, нито пък за качеството и бариерите пред образованието. Достатъчно е броят на детските градини и училища в новите квартали на големите градове да се запази на сегашното ниско ниво, както и да не се обръща внимание на липсата на подобни заведения в селата и в малките градове. Достатъчно е да се бави здравната реформа и да се подминават с мълчание сексистките подмятания на политиците пред обществеността.“
В редица източноевропейски страни не се прави нищо срещу ограничаването на женските свободи: политиците твърдят, че вече имало значителни постижения в тази сфера, пък и сега имало по-важни въпроси на дневен ред. „Но по този начин се циментира едно статукво, което дискриминира едните за сметка на другите“, констатира в заключение Катерина Ботанова.
Публикация на „Дарик“
