Как изглежда Старозагорският клиент в заведение през очите на една сервитьорка. Забавно описание, в което обаче се прокрадва обидата и усмивката е леко през сълзи…
Текстът е получен в рубриката „Изпрати новина“ на ЗАРАТА.
„Клиент или пациент е старозагорецът?
Работя в заведение, сервитьор съм. Нагледала съм се на доста неща, за това сега правя характеристика на клиента в Стара Загора. Ще се опитам да бъдa изчерпателна, вероятно на някого ще изглежда леко пресилено, но уви – не е така.
1. Старозагорският клиент познава ВСИЧКИ служители във ВСИЧКИ заведения. При това ги познава отпреди да се родят родителите им. За това на всички говори на Ти. Независимо на колко години е. Разбира се, това стана масовка в България. В списанията се пише на Ти, в банката говорят на Ти, в държавни институции и учреждения също, санитарките в болницата – задължително. Рекламите също са направени за Теб, не за Вас. А и в чата е по-лесно да се напише Ти, отколкото да се чуди човек къде точно се слага главна буква. За това „Донеси ми една вода!“
2. Старозагорският клиент навсякъде си е вкъщи. За това на ресторант ще си вдигне краката на, ако имаме късмет, стола, ако не – масата. За това си носи от къщи водичка, солетки, чипс и какво ли още не. За това си гаси фасовете от долната страна на масата. За забавление гори със запалка приборите. Самообслужва се – взима си бира или безалкохолно от витрината и, със същите тези прибори, си ги отваря. Конкретно в нашето заведение комплект нож и вилица струват над 20 лева. Много боли да са изкривени и/или изгорени.
3. Старозагорският клиент обича сувенири. Дали ще е чаша, салфетник, прибор, захарчетата от кафето, саксия, неплатена сметка, течният сапун, тоалетна хартия – важното е да е келепир.
4. Старозагорският клиент не обича да пести енергия. Когато е пуснат климатик – вратата се оставя отворена и на влизане, и на излизане. А и когато ходи да пуши – нека му лъха топлинка от вътре, зима е все пак. Ако в тоалетната водата не се спира автоматично – нека си тече. Като не визирам казанчето. Мивката защо не е с фотоклетка, няма да се морят хората да спират водата – „Оставям 2, 50 за кафе и кола, да си спират сами водата“. За осветлението важи същото. Разбира се от само себе си, че вратата задължително не се затваря. А после – студено им е, климатика нали работи, за тия пари, дето ги оставям тряа си плати месечните сметки, кво се стиска, я колко изкарва всеки ден!
5. Старозагорският клиент, също както японския, не оставя бакшиш. За него той е обида към сервитьора. А и сервитьорът е на заплата тук, взима и процент, я от моите 2,50 ще вземе ехеееееееее!
6. Старозагорският клиент е ДЛЪЖЕН да даде компетентно мнение, даже и да няма такова. Защо кафето ти не е моето любимо, а аз ли не знам кое е по-добро? Защо в този десерт не добавяш еди-какво-си, в къщи аз така го правя? Защо предлагаш само десет вида безалкохолно/ вода/ бира, а моите любими ги няма, как очакваш да дойда пак? Защо в менюто няма уши/ картофи/ цаца/ хапки с корнфлейкс? Навсякъде ги ям, само тук няма!
7. Старозагорският клиент знае менюто наизуст. Нищо, че отива в тази конкретно пицария, гръцки, китайски или суши ресторант за пръв път. Без да погледне даже си казва, че иска дробчета, уши или овчарска. И после – „Аз съм веднъж идвал тук, вярно преди 5 – 10 години, ама тогава ги имаше, как така сега няма?“!
8. Старозагорският клиент не обича да експериментира. Стотици пъти чувам „Това как някой го яде? Ако гаджето пробва и му/й хареса, може и аз да опитам. Сигурна ли си, че тази минерална вода, щото няма моята любима, става за пиене?“ Винаги ми се ще да отговоря, че градинката отзад е толкова зелена заради заровените трупове вътре на хора, умрели от нашите храна и вода!
9. Старозагорският клиент не може да борави с нож и салфетка. Ако някой на съседна маса се храни правилно – кискането му е в кърпа вързано. Тоа ся на къв се прави!?
10. Старозагорският клиент не може да седне в заведение без Wi-fi. Как ще се тагне, как ще си снима късметчето, краката, храната и всичко останало?
11. Старозагорският клиент, тъй като си е вкъщи (т.2), може да ходи навсякъде по анцуг и с джапанки. Разбира се, ние приемаме изключенията – на бременната жена са й удобни много малко дрехи, за това не е проблем. Но мъжът й също е по шорти и сандали? И най-поразителното – БЕЗ тениска, по гол шкембак!
12. Старозагорският клиент е на мнение, че всеки сервитьор е късоглед и глупав. Задължително е махането с ръка, за да привлече внимание, викането през три – четири маси, че иска още едно, повтарянето „Ама да не ме забравиш!“ и какво ли още не.
13. Старозагорският клиент твърдо вярва, че законите и работното време не важат за него. „Как няма да ми дадеш да пуша вътре?“, „Как така приключваш работа в 23 часа, ми на мен още ми се пие“ и любимото ми: „Колата ми е запречила цялата улица? Аз само за малко, пия едно кафе и тръгвам.“!
14. Старозагорският клиент смята, че като редовен клиент, идващ веднъж на шест месеца, не само трябва да бъде запомнен, да се знае предния път какво му е харесало и какво не, ами и ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да му се направи отстъпка!
Със сигурност пропускам нещо, допълвайте и вие!“
