В рубриката на ЗАРАТА „Запознаваме ви с улиците на Стара Загора“ ще се върнем отново в източния квартал на града – „Самара“. Там , почти успоредна на „3 март“ и „Родопи“, на юг опираща в „Петър Алабин“ и на север под „Верешчагин“, се намира уличката, носеща името „Поручик Кисьов“.
Запознаваме ви с улиците на Стара Загора: И тук си имаме „Алабин“
Стефан Кисов (така е изписано името му в Уикипедия, а на улицата е Кисьов) е роден на 12 декември 1849 г. в Болград, Бесарабия. Произхожда от семейство на български преселници от Елена. През 1876 г. завършва Военно пехотно училище в Одеса. Участва като доброволец в Сръбско-турската война (1876). Командир на III – а рота от II- и батальон на Руско-българска бригада.
По време на Руско-турската война (1877 – 1878) участва в Българското опълчение. Командир на рота от III-та Опълченска дружина. Военно звание прапоршчик(от руски). Отличава се в сраженията срещу турските войски при Стара Загора и връх Шипка. Участва и при разбиването на черкезките и башибозушките сили при с. Садово и с. Кадърфакли /дн. Везенково /. Стефан Кисов е един от спасителите на Самарското знаме. Награден е с руски орден „Св. Владимир“ IV ст.
Запознаваме ви с улички в Стара Загора: „Василий Верешчагин“
До 21 септември 1885 година е Севлиевски окръжен воински началник, след което е назначен за командир на II-ри Пехотен Струмски полк. Като командир на този полк и на Брезнишкия отряд участва в Сръбско-българската война. Отличава се в боевете при Брезник (6 ноември) и Пирот (15 ноември). За проявено командирско умение и лична храброст е награден с орден „За храброст“ IV ст.
След края на войната е назначен за командир на I-ва Пехотна Софийска бригада.
Заради неодобрението на антируската политика по времето на Регентството (1886 – 1887) е уволнен от армията.
