Великден вече отмина, но магията на празникът още витае около мен. Искам да споделя с вас, как празнува моето семейство този светъл ден. По традиция подготовката започва няколко дни по-рано. Купува се агне, пекат се курабии и се боядисват яйцата. Тази година дори имах и помощничка.
[ad id=“225664″]
Вечерта преди Великден моята свекърва и леля приготвят празничния обяд. Трескава подготовка кипи и след много труд агнето най – сетне е на мястото си в тавите и чака да бъде изпечено.
И тази година, както е по традиция то ще бъде изядено в китното чирпанско село Винарово.
Рано сутринта прилично натоварени, сякаш не отиваме само за един обяд, всички се качваме на колите и тръгваме. Там подготовката продължава, но вече под съпровода на непослушните малчугани, които бягат, викат и все искат нещо. 
Най-накрая всичко е готово и всички сядаме на богато отрупаната маса. И се започва една луда борба с яйца. Най-нетърпеливи естествено са децата, награбили по две-три яйца, а някои и повече. Започват да мерят здравината им за здраве. След еуфорията с яйцата, празникът се мести на китната морава пред къщата. Там малчуганите ни спрятат представление върху сцената – жълтата каручка. Пеят, рецитират и вият право българско хоро.
[ad id=“263680″]
Този Великден празникът завърши с турнир по футбол на почти зелената морава. Накрая уморените герои се оттеглиха на заслужена почивка. Искам да пожелая на всички да бъдат задружни и сплотени като моето семейство и да не забравят, че то – семейството, е най важното!
