Все лоши новини: Ердоган иска ревизия на Договора от Лозана, Тръмп обяви Йерусалим за столица на Израел, а Путин се кандидатира пак за президент. И всичко това в една седмица.
С други думи, на света са му малко идиотиите до момента, че на куп трима световни играчи решиха да вдигнат малко напрежението и адреналина.
Лозанският договор (24 юли 1923) е мирен договор подписан по време на Лозанската конференция, който анулира Севърския договор от 1920 г. между Османската империя и държавите победителки в Първата световна война. По силата на Лозанския договор, Източна Тракия и гр. Смирна (днешен Измир) са присъдени на Турция. Черноморските проливи се демилитаризират и стават свободни за преминаване на търговски и военни кораби. Турция трябва да изплати дългове на османските народи.
До подписването на Лозанския договор се стига след война между Гърция и Турция. В хода на войната Турция изтласква гърците от Анадола и печели войната. В Лозана се свиква конференция и се стига до мирния договор, който се подписва от една страна от част от победителките в Първата световна война. САЩ не подписват този договор. С него се уреждат границите и териториите на Гърция и Турция. Особено интересно е, че в този договор има раздел, който е посветен на малцинствата. Текстовете са напълно в духа на Версайската система. Турция поема задължения по отношение на немюсюлманските малцинства на нейна територия – равенство пред закона, право на собственост и сдружаване, широк обем езикови права.
Любопитно е, че договорът определя границата между България и Турция, макар България да не е страна по него.
Ясно е, струва ми се, защо ревизия на този договор е пряк риск от нова война на Балканите.
Йерусалим е град в източен Израел, административен център на Йерусалимски окръг. Населението му е около 890 000 души (2013). Разположен на плато в Юдейските планини между Средиземно и Мъртво море, Йерусалим е един от най-древните градове в света и е смятан за свещен от трите главни авраамически религии – юдаизъм, християнство и ислям. И Израел, и Палестина смятат града за своя столица, като основните израелски държавни институции действително са разположени в града, а палестинците се стремят също да преместят своите там. Претенциите и на двете страни нямат широко международно признание. Тръмп натисна везните към Израел. Ясно е, че не САЩ ще платят цената за това, защото вероятността палестинците да си трайкат, е нула. Разбира се, ако Йерусалим бъде изтъргуван срещу официално световно признаване на самостоятелна Палестинска
държава на мястото на автономията, е друго, но пък тогава едва ли за евреите сделката ще е добра и добре приета. Да не говорим за Йордания, Сирия и Египет, „отчупили“ си от териториите за арабска държава още след 1948 година.
Какво да очакваме е ясно – тероризъм 100%, още една война – с една идея по-малка вероятност и то само, ако Русия не прати подкрепление и оръжие в Палестина. Едва ли!
Путин – пак президент… какво да коментираме? Ясно е – войни на близките територии и скрити войни на всички други територии.
Тъпото е, че и в трите анонса за война в различни точки на света и уж по различен повод, противостоящите си, са все същите – САЩ и Русия. Още по-тъпото е, че ние в България и досега се делим помежду си на про- и анти- Русия и САЩ, вместо да проумеем вече, че нормалната позиция е антиимперската и про-цивилизованата. Тя е и единствената обединяваща, следователно – рационална, на фона на моделирания от имперски амбиции свят, в който няма защо да търсим място. мястото ни е с цивилизованите и способни да градят други модели.
От лошо, по-лошо, или кой има нужда от ново нагнетяване на света
