Todorka Georgieva Kondelova
Здравейте искам да ви разкажа какво ми се случи днес!
Пътувам за Сунгурларе с сина ми, които е на 5 години.
По време на нашето пътуване колата взе да пуши много, веднага отбих и свалих детето си. Стояхме известно време настрани след което отидох да проверя какво става пробвах да запаля, но не се получи.
Обаждам се на пътна помощ и им обяснявам,че съм на 272-ри километър преди Ямбол, а те ми казват г-жо ако ви пратим кола ще трябва да ни заплатите 100лв за тези 2 километра ако я добутате още 2 ще ви е по-евтино.
Какво да направя за 2 километра да дам 100лв няма да стане,започнах са я бутам сама……и успях.
[ad id=“225664″]
Стигнах на бензиностанция и помолих млада двоика да наглеждат детето докато си добудам колата.
Когато влязох в бензиностанция мъжът ме попита дали искам нещо а аз отказах. Пристигна пътната помощ и натовариха колата.Отидох да благодаря на двоиката и да взема детето. Заговорихме се от къде съм и те от къде са.Те бяха от София. Благодарих им и станахме от масата,преди да стана мъжът ми каза весело изкарване и да знаеш че всичко е платено на човека. Разтреперях се а той ме погледна и ми каза сега ли ще трепериш че ти я бута 2километра.
Поисках му номера или адрес, но той отказа. Каза ми някои ден ако видиш някои в беда му помогни и се сети за мен.
НЕМОГА ДА ПОВЯРВАМ – все още има добри хора…
Нека да са живи и здрави немога да опиша благодарността си към тях.
Споделете поста и ако го прочетат искам да им кажа едно огромно БЛАГОДАРЯ!!!!!!!
