Летните горещи вълни са най-смъртоносният метеорологичен феномен в сравнение с жертвите на бури, градушки, наводнения, смерчове, урагани и т.н, информират от Националния център за обществено здраве и анализи (НЦОЗА), пише news.bg
За гореща вълна на нашите ширини се говори, когато в продължение на повече от три последователни дни температурата на въздуха е над 30ºС.
През екстремно горещото лято на 2012 г. у нас е имало 5 горещи вълни с обща продължителност 65 дни. Лятото на 2017 г. също беше необичайно горещо в Южна Европа, включително и у нас. Горещи вълни като „Луцифер“ през август 2017 г. вече са четири пъти по-вероятни, отколкото са били преди век.
Според изследвания за България за периода 1960-2000 г., по-голяма част от горещините са след 1985 г. Най-рискови са областите Благоевград, Хасково, Кърджали, Пловдив, Ямбол, Стара Загора, Плевен, Русе, Велико Търново. Феноменът горещи вълни, характерен за Южна България, вече може да бъде наблюдаван и в останалите райони, макар и по-рядко. От 2010 г. насам горещите дни са много повече.
В момента около 30% от населението на света живеят в климатични условия, които водят до смъртоносно високи температури поне през 20 дни от годината. Според учените този процент ще се повиши и ще застрашава 48% от цялото население на Земята до края на този век дори ако парниковите емисии бъдат драстично съкратени. Рискът от свързани с жегата болести или смърт ще обхване около 74% от световното население, ако няма намаляване на емисиите.
През 2003 г. Западна Европа е залята от гореща вълна в продължение на повече от две седмици и само във Франция смъртните случаи са 70 000 над обичайното за този период от годината. Те засягат предимно възрастни хора над 65 г. в големите градове.
Първата гореща вълна за лятото е най-опасна и неочаквана. При нея се наблюдава т. нар. „ефект на жътвата“ – обикновено загиват хора в напреднала възраст с остри или хронични заболявания.
Тогава срещу жегата не са предприети мерки, облеклото не е приспособено, организмът не е адаптиран. Повечето смъртни случаи са в големите градове, тъй като плътното многоетажно застрояване и оскъдната растителност способстват за установяването на особено висока температура (т. нар. „топъл остров“). Застрашени са живеещите на последни етажи, в жилища с лоша изолация, работещите интензивен физически труд на открито или в помещения без климатици.
Най-опасният ефект от горещата вълна е топлинният удар, който може да увреди мозъка и други жизненоважни органи и да доведе до летален изход.
Той се получава в резултат на излагане на високи температури и дехидратация на организма.
Симптомите са гадене, повръщане, припадане, обърканост, дезориентация, загуба на съзнание и кома. Температурата на тялото надхвърля 40°C. Най-показателният първи признак на топлинния удар е изтощението, появата на крампи, припадък, главоболие, чувствителност към светлината, замаяност, гадене и повръщане. Кожата се зачервява, пулсът е учестен, дишането също е учестено. Показателна е също липсата на потене.
Сред рисковите фактори при екстремно горещо време е напредналата възраст (особено над 75 години) е сред най-значимите рискови фактори за летален изход, свързан с горещините.
Висок е рискът за хронично болните хора (високо кръвно налягане, коронарна сърдечна болест, нарушения на сърдечната проводимост). Висок е рискът и за хората с психични и поведенчески разстройства, с психични разстройства (деменция, депресия, шизофрения, Алцхаймер), с неврологични заболявания (Паркинсон), с респираторни заболявания (ХОББ, астма), бъбречни заболявания, диабет, затлъстяване.
Бебетата, малките деца, бременните жени са уязвими групи при екстремно горещо време.
Хората, които са под влиянието на наркотици или алкохол, също са застрашени от горещините.
Приемът на някои лекарства затруднява тялото да се справя с високата температура. Сред тях са антихистамини, диуретици, транквилизатори, антиконвулсанти, медикаменти за сърце и срещу високо кръвно налягане, антидепресанти и невролептици.
Това важи и за таблетките за отслабване и наркотични вещества като кокаин и амфетамини.
