От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“
№ 654
Старият Несебър, заселен преди повече от три хилядолетия, в края на бронзовата епоха е един от най-старите градове на Европа. В края на VI в. пр. Хр. в селището пристигат първите гръцки колонисти – дорийци по произход. То постепенно се укрепява, строят се храмове, гимназион, театър. Месамбрия (античното име на града) започва да сече свои монети около 440 г. пр. Хр. Своя разцвет градът достига през III-II в. пр. Хр., когато сече и своя златна емисия и поддържа оживени търговски връзки с градовете от Черно, Егейско и Средиземно море. През 72 г. пр. Хр. градът е завладян без съпротива от римските войски. След временна окупация е включен трайно в пределите на Римската империя в началото на I в. Месемврия е запазила непокътнати крепостните си стени и големите обществени постройки. След преместване на столицата на римската империя в Константинопол и приемането на християнството за официална религия, в Месемврия се строят нови християнски храмове – базилики, изграждат се крепостни стени, нова водоснабдителна система и градски терми. Всичко това се извършва от водещи архитекти и строители на империята, по подобие на столичните прототипи. През XII и XIII в. градът развива активни търговски връзки със земите от Средиземноморието и Адриатика, както и с княжествата на север от р. Дунав. Строят се и се стенописват църквите “Св. Стефан” – (XI в.) и “Св. Йоан Кръстител” – (XI в.) – станали прототип на строените по-късно несебърски църкви-шедьоври от ХIII-XIV в. И сега заради многото и добре запазени църкви, особено от периода XIII-XIV в. градът е наречен от наши и чужди изследователи – българската Равена. Заради уникалните си природни дадености и много добре запазените паметници от различни епохи на VII-та сесия на Комитета за световно наследство във Флоренция (Италия) през 1983 г. старият град Несебър е включен в списъка на Световното културно наследство.
[ad id=“225664″]
