Тая заран се събудих с лошо предчувствие. Малко се въртя из леглото, а после посягам на любимата с цел блудство – влечугото само изсумтява, махайки ръката ми от тайното си място. Е, бях длъжен да опитам.
Ставаме. Нора си прави кафе, аз отварям бира. Разговаряме(цяло чудо че не ми е сърдита за нещо) – разправям как в предучилищна възраст ме ухапа един рапан на морето. Смее се и влиза да се изкъпе(аз лъжа, че ще го направя по-късно – за един мъж е глупаво да се къпе, щом няма да участва в секс). Излиза от банята и смирено ми дава да я помачкам малко – какво феноменално тяло… само кокали тапицирани с фина кожа от петите на делфин. Сетне се облича и отива на пазар. Решавам да си измия зъбите. В банята взимам котката Ивелина, цигарите, пепелника, запалката, джобното радио, бирата, телефона малко снакс и парче суджук. Почвам… колко досадно. Изведнъж се стъписвам… Не може да бъде… Шок! Катастрофа – на темето си имам малък празен участък. Исусе.
Както съм с четка и суджук в устата, се втурвам да диря още едно огледало. Намирам. Въртя се като глисти пред двете огледала – жестоката истина е потвърдена, имам неплодороден парцел отзад. Паникьосвам се и бързо ровя в шкафа над мивката. Намирам един бронхостоп и го изфъсквам целия по главата си. Какво ще правя? Всичко се срутва пред очите ми. Аз властелинът на женските сърца, аз красивият зъл дух от селата, аз върховният повелител на юргана – олисял. Някой да е виждал плешив демон? Защо Бог не премести тая плешивост на чатала ми?! Срам. Веднага си обувам джапанките, ключовете, асансьора, скачам в колата и към първата аптека. Купувам най-скъпия шампоан против косопад и с въртене на гуми се прибирам. Вкъщи хубаво го втривам, удряйки две хубави глътки за по-силен ефект.
Седя половин час препариран на тоалетната чиния. Изплаквам. Чудя се какво друго би помогнало. Отварям интернет. Аха – разбрах. Вземам една тенджера и се изпикавам вътре. Нямам много, но нали любимата ще се прибере(ако не се съгласи, ще взема урина назаем от комшиите). Добавям свинска мас от село, люти чушки и чесън. Нора се връща. Стои в кухнята замръзнала с торбите. Очите и стават като на сърна стръвница. Вижда бъркотията, усеща миризмата. Ще крещи както никога досега, но… нещо в погледа ми я спира. Приближавам към нея, а тя плахо отстъпва – сега ще я направя донор на урина. Грабвам тенджерата от масата, а Нора побягва. Настигам я с два скока като мечка гонеща сакато врабче. Тикам тенекиения съд под дупето ѝ, но годеницата ми твърдо отказва ролята на уринодарител(дори когато заявявам, че това ще спаси пандите в Китай). Няма как отказвам се. Доразбърквам сместа. Липсва ми само още една съставка – виме от прилеп, но няма къде да го търся сега. Взимам три филии хляб, лъжица и сядам на масата.
Нора ме гледа налудничево, а краят на горната ѝ устна потреперва. „Спри, глупако. Сигурна съм, че тая рецепта е за мазане, а не за ядене. Дай тука.” Повежда ме към банята и там изсипва блажната каша връз главата ми(предложих първо да изпробваме на Ивето, но срещнах неразбиране). Седя така един час. Това чудо обаче няма измиване и косата ми все стои мазна – веро, сапун… нищо не помага. Накрая Норката чупи две капсули Ариел, които някак разтварят маста от свиня. Седя изпран и омърлушен в хола. Чувал съм, че сурова леща помага – изяждам 1/3 пакет. Ближа лепилото под бирения етикет(все ще е полезно за нещо), натърквам глезените си с котешка храна(да добия козина), а под всяка мишница слагам парче пушена скумрия за красота. Внезапно през стаята прелитат едни гащи. Поглеждам към вратата – любимата чисто гола като животно. „Кольо, ела оттатък да ти покажа, че нищо не си изгубил.” Не ми трябва втора покана – точно както Фред Флинстоун боксувам с джапанките, но ми се отваря трета чакра и намирам сцепление. Търча към спалнята с бойни викове на дрогирано кенгуру…
Жените са най-добрите лекарства.
