Правителството одобри проекта на нов закон за мерките срещу изпирането на пари и предлага на Народното събрание да го приеме. При изготвянето му е отразено съвременното европейско законодателство и Международните стандарти за борба с изпирането на пари и финансирането на терористични дейности и разпространението на оръжия за масово унищожение на Financial Action Task Force, приети през 2012 г.
[ad id=“236993″]
Както и в действащия Закон за мерките срещу изпирането на пари, е дадена дефиниция на понятието „изпиране на пари” и са изброени категориите задължени по закона субекти. Въведена е изрична дефиниция за „банка фантом” – кредитна или финансова институция, учредена в юрисдикция, в която няма физическо присъствие, включващо концепция и управление, и е необвързана с регулирана финансова група.
Със законопроекта са регламентирани организацията и контролът по изпълнението на мерки за борба с прането на пари. Разширява се кръгът от мерки за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари. Съгласно проекта те включват комплексна проверка на клиентите; събиране и изготвяне на документи и друга информация и тяхното съхраняване; оценка на риска от изпиране на пари; разкриване на информация относно съмнителни операции, сделки и клиенти; контрол върху дейността на задължените субекти и др.
[ad id=“226585″]
Разширява се и кръгът от лица, които попадат в дефиницията за видна политическа личност и спрямо които задължително се прилагат мерки за разширена комплексна проверка на клиента.
С оглед промените в уредбата на мерките срещу изпирането на пари и въвеждането на изискванията на Директива (ЕС) 2015/849 са предвидени съответни промени и в Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и в други закони.
